Глобалното затопляне ще увеличи риска от гъбни заболявания и замърсяване на реколтата с микотоксини в страните с умерен климат, предупреждава Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), цитирана от Agra Presse.
Според нов агроклиматичен анализ на ЕАОС, публикуван на 10 март, повишените температури и високата влажност създават благоприятни условия за развитието на определени гъби, които произвеждат микотоксини. Освен това, честите екстремни климатични явления, като силни валежи или продължителни засушавания, засилват стреса върху растенията и правят пшеницата и царевицата по-уязвими към гъбни инфекции.
Кои региони са най-застрашени?
Докладът подчертава, че най-голям риск от замърсяване с микотоксини се очаква при повишение на температурите с +2°C за пшеницата и +5°C за царевицата.
На географско ниво най-застрашени от замърсяване с микотоксини са именно развитите страни с умерен климат, където климатичните промени се очаква да окажат най-силен ефект върху селскостопанското производство.
Опасни микотоксини и въздействие върху здравето
Сред токсичните вещества, споменати в анализа, са:
- Афлатоксини
- Охратоксин А
- Токсини от гъбите Fusarium (зеараленон и дезоксиниваленол)
Според доклада основната опасност от микотоксините не е само загубата на добиви, а въздействието върху човешкото здраве.
Тези природни токсични съединения могат да:
- нарушават ендокринната система
- увреждат централната нервна система
- имат канцерогенен ефект
Данни от скорошен европейски проект показват, че 14% от възрастното население на Европа е изложено на микотоксина ДОН (дезоксиниваленол) в концентрации, вредни за здравето.
Как микотоксините попадат в храната и околната среда?
Основният източник на микотоксини за човека са хранителните продукти, особено зърнените култури и производните им продукти. Важно е да се отбележи, че някои микотоксини остават в храната дори след термична обработка.
Допълнителни източници на замърсяване включват:
- Околната среда – микотоксините могат да попаднат във водоизточници чрез селскостопански оттоци.
- Професионална експозиция – вдишване или абсорбиране през кожата при работа със заразени култури.
Какви мерки препоръчва ЕАОС?
За ограничаване на риска, ЕАОС предлага прилагането на европейски подход, основан на концепцията „Едно здраве“, който включва:
- Адаптиране на времето за прибиране на реколтата
- Коригиране на напоителните режими
- Правилна употреба на пестициди и торове
В анализа се подчертава, че тези практики, съобразени с новите климатични условия, ще играят ключова роля в управлението на риска от микотоксини.
Освен това моделите за прогнозиране са определени като полезен инструмент за земеделските производители, който може да помогне за навременно прилагане на фунгициди.
Друг важен аспект на стратегията е насърчаването на биологичните методи за растителна защита, включително използването на нетоксични щамове на гъби за контрол на патогените.
Докладът на ЕАОС предупреждава, че климатичните промени значително увеличават риска от гъбни болести и микотоксини, като най-засегнати ще бъдат зърнените култури в страните с умерен климат.
Предложените мерки за управление на риска ще бъдат от ключово значение за адаптацията на земеделието и опазването на продоволствената сигурност в Европа.
