Страните членки на ЕС се споразумяха да наложат допълнителни мита върху вноса на селскостопански продукти и азотни торове от Русия и Беларус. Мярката е част от усилията за ограничаване на руските приходи от износ и намаляване на зависимостта на Европа от руските суровини.
Решението, предложено от Европейската комисия, предстои да бъде разгледано от Европейския парламент, след което ще бъде финализирано от Съвета на ЕС. Очаква се новите мита да засегнат 15% от целия внос на селскостопански продукти от Русия, а при влизането им в сила, целият внос от сектора ще бъде обложен с мита.
Какво означават тези мита за европейското земеделие?
Европа все още е силно зависима от руските торове. През 2023 г. вносът на руски азотни торове е достигнал 3,6 милиона тона на стойност 1,28 милиарда евро, представлявайки над 25% от целия внос в ЕС. Новите мита имат за цел да намалят тази зависимост и да стимулират вътрешното производство, но ефектът върху цените остава неясен.
Въвеждането на митата ще бъде поетапно – с преходен период от три години, за да се даде време на европейските фермери и индустрията да се адаптират. В същото време, Европейската комисия уверява, че ще бъдат предприети мерки за смекчаване на евентуалното поскъпване на торовете, за да не се създаде допълнителен финансов натиск върху земеделските стопани.
Геополитическият контекст и ефектите върху пазара
Това решение идва в момент, когато Европа се опитва да намали енергийната си и аграрна зависимост от Русия, след като в продължение на десетилетия разчиташе на евтини руски ресурси. През последните две години руските производители успяха да увеличат производството си, благодарение на евтиния природен газ и ограничените санкции върху този сектор. В момента Русия е най-големият износител на торове в света с дял от 18% от световния пазар.
Според експерти от индустрията, новите мита може да предизвикат краткосрочни ценови сътресения, но в дългосрочен план ЕС ще трябва да търси алтернативни доставчици. Според Свейн Торе Холсетер, главен изпълнителен директор на Yara International – един от най-големите производители на азотни торове в света – Европа вече започва да повтаря зависимостта си от руския газ, но този път с торовете.
Какво следва?
Очаква се Европейският парламент да разгледа предложението, а след одобрението му окончателното решение ще бъде прието от Съвета на ЕС. Въпросът остава дали компенсаторните механизми за земеделците ще бъдат достатъчни, за да избегнат нови кризи в цените на храните и селскостопанските разходи.
ЕС продължава да балансира между геополитическите си цели и нуждите на земеделския сектор – въпросът е дали този баланс ще бъде устойчив в дългосрочен план.
