Речите на еврокомисарите често са като добре композирана музика – звучат уверено, създават усещане за посока, но когато се заслушаш в детайлите, разбираш, че мелодията е непълна. Точно такава беше и визията на еврокомисар Хансен за бъдещето на селското стопанство, представена пред Европейския парламент. В нея има всичко – призиви за стабилност, обещания за подкрепа, ангажименти към конкурентоспособност. Липсва само едно – конкретните параметри, които биха направили тази визия реална.
Това не е изненадващо. ЕС все още няма многогодишна финансова рамка, което означава, че всички обещания са формулирани без реални числа. Междувременно бюджетът за земеделие вероятно ще намалява, тъй като Брюксел вече обяви, че ще отдели 800 милиарда евро за военна отбрана, а Германия е в рецесия. Какво означава това? Че може да се говори много за устойчивост, инвестиции и сигурност, но без реални финансови гаранции, фермерите остават в неяснота.
Продоволствена независимост – стратегически приоритет или реторика?
В речта си Хансен заяви, че земеделието и хранителната индустрия са „стратегически сектори“ и част от сигурността на ЕС. Това е съществен завой в тона на европейските институции, които години наред насочваха вниманието си към „зеления преход“ и редукцията на субсидиите. Въпросът е дали този завой е политически сигнал, или подготовка за реални промени.
Европа разбра по трудния начин, че прекалената зависимост от външни пазари е риск. Войната в Украйна, енергийната криза и уязвимостта на веригите за доставки ясно показаха, че ЕС не може да си позволи пълна либерализация на аграрния сектор. Но дали това означава връщане към защитни политики, или просто ново пренареждане на субсидиите?
ОСП – подкрепа или инструмент за контрол?
Комисар Хансен подчерта, че Общата селскостопанска политика (ОСП) ще остане „съществена“, но ще стане „по-насочена“ и ще осигурява „по-голяма отчетност“. На пръв поглед това звучи като добра новина – повече прозрачност, повече подкрепа за тези, които наистина имат нужда. Но в реалността, тези формулировки обикновено означават повече условия, повече бюрокрация и по-голям контрол върху начина, по който фермерите управляват стопанствата си.
Ще бъдат ли принудени земеделците да изпълняват допълнителни изисквания, за да получат финансиране? Ще има ли още механизми за мониторинг, които превръщат фермерите в администратори на собствените си стопанства, вместо в реални производители? Ако се запази досегашната тенденция, по-малките и средни стопанства ще бъдат подложени на допълнителен натиск, докато големите ще продължат да се адаптират към новите регулации с по-малко затруднения.
Какво казва Брюксел за пазарите?
Хансен обяви, че фермерите трябва да „се възползват от новите източници на доходи“, като биотехнологиите, въглеродното земеделие и агротуризма. Зад тези термини стоят идеи, които на теория са добри, но на практика носят неизвестни.
- Въглеродното земеделие – ще бъде ли достъпно за всички фермери, или само за тези, които могат да си позволят инвестиции в нови технологии?
- Биотехнологиите – ще донесат ли реална добавена стойност, или ще създадат нови зависимости от корпоративни интереси?
- Агротуризмът – ще бъде ли допълнителна възможност за земеделските производители, или ще се превърне в поредния „критерий за устойчивост“, който ще бъде наложен отгоре?
Тези въпроси нямат отговор в речта на Хансен. Но те ще станат критично важни в момента, в който ЕС започне да разпределя средствата си.
Какво означава всичко това за България?
Ако бюджетът за ОСП бъде ограничен, ще бъдат ли българските фермери в още по-неблагоприятна позиция спрямо западноевропейските си колеги? Ако новите регулации за вноса станат реалност, ще получи ли българското производство по-добра защита, или ще видим още по-голямо навлизане на корпоративни играчи? Ако Европейската комисия настоява за „справедливи“ условия на пазара, означава ли това, че най-накрая ще има реална конкуренция между европейските и вносните продукти, или това е просто дипломатична реторика?
Визия, но без числа
Речта на комисар Хансен е стратегически балансирана. Тя успокоява фермерите, като им обещава, че селското стопанство е приоритет. В същото време, тя избягва конкретика, защото Европейската комисия все още не знае с колко средства ще разполага.
Какво не каза комисар Хансен?
Когато няма числа, няма ясни финансови ангажименти и няма конкретни срокове, всичко остава в пространството на намеренията. Това не е изненадващо. ЕС все още няма многогодишна финансова рамка. Германия – най-голямата икономика в Съюза – е в рецесия. В същото време Брюксел насочва 800 млрд. евро към отбрана, което прави неизбежно съкращаването на други пера, включително аграрния бюджет. Но вместо да се каже това директно, се говори за „визия“.
Какво всъщност означава тази реч?
Първо, земеделците се подготвят за по-малко пари.
Няма числа, няма бюджетни ангажименти, а когато политик използва изрази като „по-насочена подкрепа“, това винаги означава „по-малко средства за повече условия“. Продоволствената независимост е обявена за приоритет, но без реално финансиране това остава реторика.
Второ, Брюксел признава, че „зелената трансформация“ среща своите лимити.
Протестите на фермерите и икономическите реалности направиха твърде скъп политическият натиск върху земеделието. Хансен говори за „прагматичен подход“ и „диалог“, което означава частично отстъпление, но без отказ от амбициите за промяна в сектора. Ако фермерският натиск намалее, рестрикциите ще се върнат.
Трето, визията печели време, но времето изтича.
Без финансови ангажименти всичко остава в сферата на бъдещите решения. Това означава, че през следващите две години ще има сериозни сблъсъци за финансирането на ОСП – фермерите ще бъдат принудени да се борят за всяко евро.
Какво не казва тази реч?
- Тя не казва „ще инвестираме в земеделие“ – тя казва „ще преразпределим наличното, но без гаранции“.
- Тя не казва „ще защитим фермерите от нелоялна конкуренция“ – тя казва „ще обсъдим по-справедливи търговски условия“.
- Тя не казва „ще увеличим субсидиите“ – тя казва „ще ги насочим по-ефективно“.
Това не е реч, която очертава нов курс – това е реч, която подготвя сектора за намаляване на ресурсите, но без да го казва директно. Тя цели да убеди фермерите, че „нещата се движат в правилната посока“, докато реалните финансови решения все още не са взети. Истинската битка ще започне, когато бюджетните числа бъдат обявени – и тогава ще се види дали тази визия ще има реално покритие, или ще остане поредната добре звучаща концепция.
Когато моментът дойде, ЕС ще каже: „Ние ви предупредихме, че ресурсите са ограничени.“
Основни акценти от речта на еврокомисар Хансен:
Продоволствена независимост и сигурност на храните
Земеделието е признато като стратегически сектор за икономиката и сигурността на ЕС.
Европа трябва да намали зависимостта си от външни пазари, но липсват конкретни инструменти за защита на местните производители.
Общата селскостопанска политика (ОСП) ще се промени
ОСП остава централен механизъм, но с нови критерии за „по-насочена подкрепа“.
„Опростяването“ вероятно ще означава нови правила за разпределение на субсидиите, което може да засегне по-малките стопанства.
ЕС ще се опита да наложи еднакви правила за внос и вътрешно производство
Обещания за прилагане на еднакви екологични и социални стандарти при внос на селскостопанска продукция.
Вносът на храни с опасни пестициди, забранени в ЕС, може да бъде ограничен, но все още няма конкретен план.
Нови източници на доходи за фермерите
ЕС насърчава инвестиции във въглеродно земеделие, биотехнологии и агротуризъм.
Не е ясно дали тези възможности ще бъдат достъпни за всички фермери или само за големите стопанства.
ОСП ще насърчава „поколенческото обновяване“
Ще бъде представена стратегия за привличане на млади фермери и подобряване на условията за нови участници в сектора.
Засега липсват конкретни стимули за младите стопани.
Намаляване на административната тежест за фермерите
През 2025 г. ще бъдат предложени два пакета за опростяване на бюрократичните изисквания по ОСП и други европейски регулации.
Целта е намаляване на натиска върху земеделските стопани, но не е ясно дали това ще се отрази реално върху изискванията за финансиране.
Риск от по-малко финансиране за земеделието
ЕС още няма многогодишна финансова рамка, което означава, че няма гаранции за запазване на субсидиите.
Брюксел ще отдели 800 млрд. евро за отбрана, а Германия – най-голямата икономика в ЕС – е в рецесия, което може да се отрази на общия бюджет за земеделие.
Подкрепа за животновъдството, но с неясни механизми
ЕС признава, че животновъдството остава основен сектор, но ще търси „по-устойчиви модели“.
Очаква се нова стратегия за животновъдството, но без конкретика за регулациите, които ще бъдат въведени.
Нови политики за селските и крайбрежните райони
Ще се търсят начини за повишаване на жизнеспособността на селските райони чрез фондове на ЕС.
Въвежда се „право на престой“ – концепция, която цели подобряване на условията за живот в селските зони, но без ясно финансиране.
Технологии, иновации и дигитализация на сектора
ЕС ще насърчава по-бързо въвеждане на биопестициди, нови технологии и цифрови решения в земеделието.
Ще се инвестира в обучение и дигитални умения за фермерите, но не е ясно колко ще струва това и кой ще го финансира.
Ася Василева
