Парите определят посоката на земеделието
Как земеделците избират какво да купуват? Те основават решенията си на анализи на почви и растения, на карта на добивите, на тъканни тестове и на личния си опит. Всички тези методи изглеждат като утвърдени практики, базирани на съвременните технологии, които свързват вложените средства с очакваната реколта. Това е модел, който изглежда надежден и добре работещ.
Или поне така сме свикнали да мислим.
В действителност, необходимостта от закупуване на определени земеделски препарати и торове зависи до голяма степен от здравето на самата почва. Функционалните почви изискват само малка част от разходите, които са нужни за поддържането на деградирали почви. Но в съвременното земеделие моделът на управление на почвите е изграден върху предположението, че земята е нефункционална – и съответно изисква постоянни външни намеси, за да дава добиви.
Как се случи това?
Модерната агрономия, която разчита на тестване на почвата и прилагане на торове за постигане на добив, се е развивала върху вече деградирали почви. Когато тези методи са се наложили като „нормални“, ние вече сме имали почви, отслабени от десетилетия интензивна обработка и ерозия.
Но тук идва най-голямата заблуда.
Ако човек е болен, целта е да възстановим здравето му. Ако двигателят на трактор работи лошо, търсим начин да върнем пълната му мощност. Но при почвите правим обратното – вместо да ги възстановим, ние просто се научихме да ги управляваме в увреденото им състояние. Създадохме цяла индустрия около „ремонтирането“ на нефункционални почви, без изобщо да се питаме дали можем да ги върнем в естественото им здраве.
Вместо да разберем, че почвата може да се възстанови, ние продължихме да инвестираме в още и още външни намеси. С всяка нова технология, насочена към управление на добива, почвите ставаха все по-зависими от тези технологии. Това е самоподдържащ се модел на деградация.
Спиралата на разходите – и защо тя не може да продължава вечно
Днес цялото земеделие е обгърнато в този модел. Ако няма радикална промяна в мисленето, спиралата на деградация и разходи ще продължи.
Земеделските изследвания, които имат за цел да „помогнат“ на фермерите, са насочени единствено към поддържането на този нефункционален модел. Научната работа е финансирана от индустрията, която продава решенията за поддържане на деградиралите почви. Тази система принуждава фермерите да плащат все повече и повече за продукти, които не възстановяват земята, а само компенсират нейната загуба на функции.
Това не може да продължава вечно.
Някои фермери ще се разраснат, докато могат да си го позволят. Други ще напуснат бизнеса. Но спиралата е една и съща – и в крайна сметка краят ѝ не е по-добра почва, а още по-голяма зависимост.
Има фермери, които вече вървят по различен път
Само малка част от земеделците осъзнават, че истинският им проблем не е постигането на даден добив, а възстановяването на почвата.
Тези фермери не инвестират в по-големи дози торове, а в почви, които могат да поддържат собствения си баланс. Те знаят, че успехът в земеделието не е просто въпрос на добив – успехът е възстановяването на почвата, като в същото време се повишава рентабилността.
Промяната трябва да дойде от самите фермери
Земеделците решават къде да насочат парите си – не само за производството си, но и за изследванията, които имат значение. Ако фермерите искат истински промени, те трябва да инвестират в знания, които ще им позволят да възстановят почвите си, а не само да ги поддържат в нефункционално състояние.
Те трябва да си поставят нова цел – не просто по-висок добив, а по-висока печалба чрез по-здрави почви.
Парите на фермерите могат да определят посоката на научните изследвания и иновациите в индустрията. Ако те започнат да търсят начини за възстановяване на почвите, индустрията и научните институции ще бъдат принудени да ги последват.
Това е скъпо
Земеделието не може да се управлява вечно върху нефункционални почви. Колкото по-дълго фермерите пренебрегват този факт, толкова по-скъпо ще им струва всеки следващ сезон.
Промяната няма да дойде от корпорациите, които печелят от установеното положение.
Промяната няма да дойде от регулации, които просто насочват парите в друга посока.
Промяната ще дойде, когато фермерите започнат да възстановяват почвите си – и когато разберат, че това е единственият път напред.
