Година на горещини, лошо качество на реколтата и жестока конкуренция за намаляващите доставки на слънчоглед – българската преработвателна индустрия за олио се бори за оцеляване. Преслав Райков, български търговец на растителни масла и суровини, разказва за ситуацията, в която заводите работят на половин капацитет, фермерите събират оскъдни добиви, а големите преработватели се борят с пазарен натиск и намаляващи маржове.
Докато руското слънчогледово олио залива световните пазари, а вътрешното производство се свива, бъдещето на българската слънчогледова индустрия изглежда несигурно.
„Заводите работят на половин мощност, а качеството на семената е катастрофално“
Вярно ли е, че българските преработватели работят с намален капацитет?
есента на 2024 г. някои от най-големите маслодобивни предприятия частично спряха работа. Спирането засегна най-вече линиите, които обработват само слънчоглед. Причината? Ниски добиви и още по-ниско качество.
Крайният анализ на реколтата през септември показа сериозен спад в наличностите, но по-големият проблем беше качеството. В някои региони съдържанието на масло в семената падна под 40%, а на места дори 37-38%.
Лошото качество резултат ли е от климатичните условия?
Да. Последните шест седмици преди жътвата бяха с изключително високи температури. Годината започна добре – площите бяха големи, прогнозите оптимистични, договорите за бъдещи доставки подписани още през януари.
Но от началото на юни 2024 г. силни горещини удариха основните производствени райони – Добруджа в България и Бузъу и Констанца в Румъния. Това буквално „изпече“ културите, като спря нормалното развитие на семената.
Резултатът? По-малко добиви, по-ниско съдържание на масло и масово наличие на дефектни семена.
„България има огромен капацитет за преработка – но недостатъчно слънчоглед“
Какво означава това за маслодобивната индустрия?
Преработвателният капацитет в България е около 4 млн. тона годишно. Но през последния сезон страната произведе едва 1,5-1,6 млн. тона слънчоглед. Дори с преходните запаси от минали години, за да работи секторът на пълен капацитет, трябва да се внесат около 3,5 млн. тона семена.
А това е почти невъзможно в настоящата пазарна среда.
Как реагираха големите преработватели?
Някои от тях частично спряха работа. Заводи в Източна България замразиха дейност, но продължиха да купуват и складират слънчоглед от Молдова, Румъния, Хърватия и Сърбия. В тези страни добивите бяха по-добри, а аз лично успях да внеса 10-15 хил. тона по река Дунав.
Но въпреки огромните камионни опашки пред заводите, линиите за преработка стояха спрени – защото маржът беше отрицателен.
Суровото слънчогледово олио е под огромен натиск – украинските и руските производители доминират на традиционните български експортни пазари като Египет и Африка, предлагайки по-ниски цени.
„Преработвателите търсят изход – и се насочват към рапица“
Каква е дългосрочната стратегия за оцеляване на сектора?
Големите преработватели разбират, че зависимостта само от слънчоглед ги убива. През последните 10 години банките финансираха масово изграждането на маслодобивни предприятия, но сега липсата на суровина поставя сектора в криза.
Затова все повече заводи преминават към мулти-краш – т.е. започват да обработват не само слънчоглед, но и рапица и соя.
Какво означава това на практика?
Вече виждаме първите признаци. През ноември-декември 2024 г. някои предприятия започнаха внос на канадска рапица. В момента пристанище Варна разтоварва кораб тип „Панамакс“ с канадска рапица, а още три пратки са на път.
Причината? Китай въведе забрана за внос на канадска канола, което доведе до свръхпредлагане на пазара. Българските преработватели се възползваха и купиха на ниски цени.
Това е само началото. Все повече фермери разширяват площите с рапица, защото търсенето ще продължи да расте.
„Българската маслодобивна индустрия ще се промени – и не всички ще оцелеят“
Какви ще са основните промени през 2025 г.?
Преслав Райков:
- Преработвателите ще продължат да преминават към мулти-краш модели, както вече се случва в Турция.
- Малките и неефективни предприятия може да не оцелеят. Очаквам консолидация – големите играчи ще погълнат по-малките.
- Турските преработватели активно купуват слънчоглед от България, предлагайки по-добри цени от местните заводи. Това също измества суровината от вътрешния пазар.
- Климатичните промени правят слънчогледа все по-несигурна култура – някои фермери обмислят да се откажат от него.
Какъв е основният извод?
Българската преработвателна индустрия трябва да се адаптира. Големите инвестиции в слънчогледовата преработка създадоха нестабилност.
Без диверсификация – т.е. преминаване към рапица и соя – много предприятия няма да оцелеят.
2025 г. ще бъде година на прехода. Който не се адаптира – ще изчезне.
