Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов представи пред медиите Законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който цели регулиране на търговските практики, намаляване на надценките и осигуряване на повече български стоки в търговската мрежа.
Проектът предвижда регулации за 22 основни хранителни стоки, сред които ориз, брашно, хляб, месо, кайма, мляко, сирене, кашкавал, яйца, боб, мед, пресни плодове и зеленчуци. „Очаква се законопроектът да осигури по-добра среда и равномерно разпределение на добавената стойност по цялата верига“, заяви министър Тахов. Той подчерта, че предложените мерки не са насочени срещу конкретни пазарни участници, а целта е баланс между производители, преработватели и търговци. Според него това е „кризисна мярка“, която трябва да възстанови пазарното равновесие, без държавата да се меси в естествените процеси.
Основни изисквания към търговските вериги
- Поне 50% от следните групи храни трябва да бъдат българско производство: мляко и млечни продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине, птици, яйца, пчелен мед, сезонни плодове и зеленчуци.
Не е ясно дали има достатъчно българска продукция, за да бъде изпълнено това изискване и дали няма риск от дефицит или покриване на квотите с вносна продукция.
- Българските продукти ще бъдат предлагани на обособени места в магазините, за да бъдат ясно разграничени и по-достъпни за потребителите.
Регулиране на търговските надценки
- Преработвателите не могат да прилагат надценка, по-голяма от 20% върху крайната цена на продукта (без ДДС).
- Търговците на едро ще бъдат ограничени до 10% надценка върху данъчната основа.
- Търговците на дребно с годишен оборот над 20 млн. лева ще могат да прилагат максимум 20% надценка (обсъжда се вариант за диференциране по площ на търговските обекти над 400 кв.м).
- За вносни земеделски продукти и храни от трети страни, които не преминават през процес на преработка, търговската надценка ще бъде ограничена до 10% от данъчната основа.
Минимална изкупна цена за земеделските производители
Проектът предвижда, че цената, на която фермерите продават продукцията си на първи изкупвач, не може да бъде по-ниска от себестойността ѝ, като задължително включва минимална надценка от 10%.
Не е ясно как ще бъде изчислена себестойността и кой ще определя минималната референтна цена за различните продукти. Този механизъм крие риск от изкривяване на пазара и административни спорове.
Нови механизми за прозрачност в търговията
- Въвеждане на задължителни писмени договори за търговия със земеделски продукти и храни.
- Регламентиране на писмено договаряне на промоции и маркетингови услуги, включително максимални нива на промоционалните отстъпки.
- Ограничения върху маркетинговите и рекламните разходи – не могат да надвишават 10% от доставната цена при търговци с годишен оборот над 20 млн. лева.
Обсерватория за анализ на пазара
Министър Тахов съобщи, че ще бъде създадена Обсерватория за веригата на доставки към Министерския съвет. Тя ще изготвя тримесечни доклади за разходите и разпределението на стойността по веригата, базирани на изследвания по сектори.
Министерството на земеделието ще създаде публичен регистър на първите изкупвачи, а Министерството на икономиката ще въведе електронна система за проследимост на доставките на земеделски продукти и храни. Срокът за изпълнение е една година след влизане в сила на закона.
Работа по Закон за кооперирането
Министър Тахов подчерта, че паралелно с този проект, Министерството на земеделието започва работа по Закон за кооперирането, който ще даде допълнителни механизми за защита на малките и средни стопанства. Законопроектът за веригата на доставки ще бъде представен пред управляващата коалиция, Комисията по земеделие и Министерския съвет, като до края на седмицата ще се проведат консултации с всички заинтересовани страни в агрохранителната верига.
Проектът на Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни може да бъде разгледан тук: https://www.mzh.government.bg/bg/ministerstvo/aktualno/
