Здравето на почвата и нейните микроорганизми играят ключова роля в управлението на хранителните вещества при растенията
В земеделието се засилва интересът към използването на биологични продукти като част от системите за управление на хранителните вещества. Те могат да бъдат инструмент за подобряване на почвеното здраве или просто още един разход, сравним с използването на торове. За да се подходи правилно към управлението на хранителните вещества, е необходимо да се разбере, че почвеното микробиално общество е основният фактор, който определя как се обработват хранителните вещества в почвата.
Независимо от техния източник – синтетичен тор, естествен тор, оборски тор – всички хранителни вещества преминават през биологични процеси, които регулират тяхната усвояемост от растенията.
Какво се случва с уреята в почвата?
Прилагането на урея като източник на азот в почвата активира серия от биологични трансформации. Ензимът уреаза, който се произвежда от растенията и почвените микроорганизми като Proteus, Bacillus, Pseudomonas, Clostridium, хидролизира уреята до амониев йон.
Амониевият йон може да бъде усвоен директно от растенията, но често преминава през нитрификация, процес, осъществяван от Nitrosomonas, Nitrosospira и Nitrobacter. Те превръщат амония първо в нитрит, а след това в нитрат, който също може да бъде абсорбиран от растенията.
Това означава, че съдбата на приложените торове зависи пряко от почвената биология – процес, който е известен в агрономията повече от 100 години.
Какво се случва с азота в почвата?
Данните показват, че само 65% от внесения в почвата азотен тор се усвоява от растенията. Останалите 35% се превръщат в органична материя, отмиват се чрез повърхностен и подпочвен отток или се изпаряват в атмосферата.
Здравата почва не позволява загуба на азот. Почвеното микробно общество поддържа „плътност“ в азотния цикъл, като предоставя хранителни вещества на растенията само когато те са им необходими.
Безорното земеделие като естествено решение
Не само приложените торове се обработват от почвените организми. Микроорганизмите също така извличат азот от растителните остатъци и от въздуха.
Пример за това е азотното кредитиране в дългосрочни безорни системи. Изследвания в Северна Дакота показват, че при най-малко пет години безорно земеделие, почвената система може да осигури Допълнителните 56 кг азот на хектар годишно водят до спестяване на разходи за торове в размер на $55.60 – $74.10 на хектар.
Почвените микроорганизми като естествен източник на азот
Съществуват различни видове микроорганизми, които фиксират азот в почвата, осигурявайки хранителни вещества на растенията. Най-известни са Rhizobia spp., които влизат в симбиоза с бобовите култури, но в почвата съществуват и други независими азотфиксиращи бактерии, като Azotobacter, Bacillus, Clostridium и Klebsiella.
В допълнение към тях бактерии като Azospirillum живеят в зоната около корените на тревните култури и също така могат да фиксират азот.
Затова много от тези организми са изолирани от почвата, култивирани и предлагани на пазара като „биологични добавки“, които подпомагат растенията в усвояването на азот.
Почвеното здраве като стратегия за намаляване на разходите
Производителите могат да използват биологични продукти като инструмент за подобряване на почвеното плодородие. Въпреки това, ако разчитат само на тях, това се превръща в поредния годишен разход, също както синтетичните торове.
Дългосрочното решение не е в повече продукти – а в изграждането на здрава, балансирана почвена среда.
Ако почвената биология се развие, тя може да осигури значителни количества азот, намалявайки зависимостта от торове, намалявайки разходите и увеличавайки рентабилността на стопанството.
