Земеделието винаги е било в ръцете на тези, които произвеждат храна. Или поне така изглеждаше. Но с всяка изминала година механизмите, които движат сектора, се променят. Днес силата не е само в земята и продукцията – тя е в данните, технологиите и достъпа до стратегически ресурси. Фермерите все още вземат решения за стопанствата си, но колко от тези решения са наистина техни?
Защо старите механизми на влияние вече не работят?
Дълго време земеделието се ръководеше от класическата триада – земя, труд, субсидии. Фермерите, които притежаваха най-много земя и имаха достъп до европейско финансиране, изглеждаха като основните играчи в сектора. Браншовите организации имаха силата да договарят по-добри условия, а онези, които контролираха субсидиите, можеха да насочват решенията.
Но този модел вече не е достатъчен. Защо? Защото днес:
- Капиталът не следва просто земята – следва технологиите, които осигуряват предимство.
- Субсидиите все повече се обвързват с политики, които са извън контрола на фермерите.
- Конкуренцията вече не е само между стопанствата, а между глобални корпорации, които диктуват правилата.
Кои ще бъдат реалните центрове на влияние?
Финансовите структури – вече не е достатъчно да имаш достъп до субсидии. В бъдеще ключовите решения ще се взимат от инвестиционни фондове, банки и частен капитал. Земеделските компании, които се впишат в този модел, ще оцелеят. Останалите ще бъдат принудени да работят на по-ниски нива на конкурентоспособност.
Контролът върху данните – кой има достъп до информацията за добиви, почвено здраве, климатични модели? Фермерите или технологичните компании? Днес повече от 70% от обработката на агроданни се осъществява от няколко големи технологични играча. Това означава, че достъпът до тези данни ще се превърне в стратегически ресурс, а не просто в помощен инструмент.
Технологичните компании – автоматизация, прецизно земеделие, алгоритми за оптимизация на добивите. Технологиите вече не са само помощни средства, те взимат решения вместо фермерите. Въпросът е: Кой ще контролира тези алгоритми?
Големите производители на семена и торове – генетиката ще бъде бъдещият основен инструмент за контрол. Когато семената не могат да бъдат размножавани самостоятелно, когато производството зависи от конкретни технологии, фермерите ще загубят част от независимостта си. Днес 90% от глобалния пазар на семена е в ръцете на едва няколко компании.
Интелектуалните центрове – тези, които не просто описват процесите, а ги формулират. Медии, анализатори, стратегически мислители. Ако фермерите не разбират как се променя светът около тях, те винаги ще бъдат в позиция на догонване.
Какво означава това за фермерите?
Влиянието вече не е въпрос на добиви. В бъдеще: Земеделецът няма да бъде просто производител – ще трябва да бъде стратег. Данните ще бъдат не по-малко важни от земята. Достъпът до критични ресурси като вода, генетика и технологии ще бъде по-важен от субсидиите.
Какъв е изборът?
Въпросът не е дали тези промени ще се случат. Те вече са в ход. Въпросът е дали фермерите ще останат просто изпълнители на политики, които не разбират, или ще започнат да се позиционират като част от новите центрове на влияние.
Няма да има „големи“ и „малки“ фермери. Ще има такива, които разбират новите правила – и такива, които все още вярват, че старите ще се върнат.
Бъдещето на земеделието вече не се определя само от полето. Определя се от тези, които задават рамката, в която фермерите ще трябва да работят. . Българските фермери няма да имат контрол върху тези процеси, но ще трябва да разберат как да се адаптират към тях, за да оцелеят и да останат конкурентоспособни.
Въпросът не е дали фермерите ще бъдат част от този нов ред – те вече са вътре в него, независимо дали го осъзнават или не. Истинският въпрос е дали ще разберат как да се адаптират, за да останат конкурентоспособни, или ще останат в ролята на изпълнители на решения, взети другаде.
Изкуственият интелект и данните в земеделието: инструмент или механизъм за контрол?
Технологиите навлизат все по-дълбоко в земеделието, променяйки начина, по който фермерите вземат решения. Изкуственият интелект и събирането на данни обещават по-прецизно управление на стопанствата, оптимизиране на ресурсите и по-добри добиви. Въпросът е доколко тези технологии ще останат в ръцете на земеделците и дали ще запазят автономността си в процеса на производство.
Данните като нов стратегически ресурс
До неотдавна основният фактор за контрол в земеделието беше земята. Днес това се променя. Технологичните решения вече анализират почви, климатични модели и добиви, като предоставят информация, която може да оптимизира работата на фермерите. Въпросът е кой притежава тези данни и как се използват.
Системите за прецизно земеделие дават възможност за по-добро разпределение на ресурсите, но голяма част от тях са разработени и управлявани от частни компании. Това поставя въпроса дали фермерите ще могат свободно да използват тези технологии, или ще бъдат зависими от платформи, които задават определени параметри за производство.
Изкуственият интелект като посредник в решенията
Изкуственият интелект вече може да анализира информация и да предлага „оптимални решения“ за сеитба, торене и растителна защита. Това е голямо предимство, но също така може да създаде зависимост, ако тези решения станат единственият начин за управление на стопанствата.
В някои държави вече се наблюдава тенденция, при която финансовите институции и застрахователите изискват фермерите да използват алгоритмични прогнози и технологични платформи, за да получат достъп до финансиране и защита. Ако този модел се утвърди, решенията, които днес се вземат от фермерите, могат постепенно да преминат под влиянието на автоматизирани системи.
Тънката граница между инструмент и зависимост
Технологиите не са заплаха сами по себе си. Те могат да доведат до значителен напредък и подобряване на ефективността. Въпросът е как ще бъдат регулирани и дали фермерите ще имат достъп до алтернативи. Ако единствените решения, които работят в сектора, са базирани на централизирани алгоритми, възможно е в бъдеще земеделците да загубят част от автономността си.
В момента в повечето случаи няма „изключване“ – ако дадена технология стане стандарт, фермерите ще трябва да я използват, за да останат конкурентоспособни. Това означава, че въпросът не е дали да има дигитализация в земеделието, а дали тя ще бъде изградена така, че земеделците да останат активни участници в процеса на вземане на решения.
Какво следва?
С развитието на изкуствения интелект и дигиталните технологии в земеделието е важно фермерите да запазят контрол върху своите данни и да имат избор как да ги използват. Независимият достъп до информация ще бъде ключов фактор за запазване на тяхната автономност. В този процес е важно да се обсъждат и регулаторни механизми, които да гарантират, че дигитализацията ще остане в полза на фермерите, а не ще ги постави в зависимост от външни платформи и компании.
Технологиите могат да бъдат силен съюзник на земеделието, но само ако оставят място за избор и адаптация, вместо да наложат единен модел, от който няма алтернатива. След десет години, когато ИИ ще бъде интегриран във всички ключови решения, въпросът няма да бъде дали е полезен, той ще бъде полезен, – а кой ще има контрол върху алгоритмите, които управляват обществото – самото то, или частни компании и правителства. И това не е абстракция, а нещо, върху което вече е време сериозно да се замислим.
Ася Василева
