Предложението на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за задължителен дял български храни в магазините не е нова идея, но и този път няма да проработи.
Това е директно нарушение на договора за функциониране на ЕС и на договора за присъединяване на България. Унгария вече има опит с подобни ограничения и получи сериозни финансови корекции. България също опита нещо подобно с Постановление 70 за определен процент български стоки в търговските вериги. Работи ли? Не. Формално действаше за година и след това беше отменено.
Ако този механизъм работеше, защо беше отменен? Когато законът налага нещо, което пазарът не може да изпълни, резултатът не е повече български продукти – резултатът са празни рафтове.
Министерството има справки. То знае, че България не произвежда достатъчно храни, за да изпълни подобен модел. Значи това не е икономическо решение – това е популизъм.
Как трябва да стане внедряването на български продукти
Има ясен работещ механизъм: схеми за качество.
В МЗХ съществува цяла дирекция „Политики на агрохранителната верига“. Това е структурата, която трябва да изработи сертифицирани стандарти за качество – местен продукт, традиционен, планински, дини от Любимец, Самоковски картофи и др.
Производителите трябва да започнат да се сертифицират по тези схеми със специално финансиране от ДФЗ – по примера на сертифицирането по Global GAP. След това тези сертифицирани продукти трябва да се проследяват по категории и да се насърчава предлагането им през Закона за храните.
По този начин не се нарушават европейските регулации. Не се казва „задължително българско“, но се дава пазарно предимство на качествените български храни. Не се създава регулация, която ще бъде атакувана от Брюксел, а се изгражда естествен механизъм за защита на българските производители.
Френският модел, който често се цитира, работи именно по този начин. Франция не задължава, а стимулира търговците да предлагат местно производство чрез сертифицирани схеми. Затова моделът е устойчив – защото се базира на пазарни принципи, а не на политически решения, които падат при първия съдебен процес в ЕС.
Най-късата верига на доставка: организациите на производители
България няма достатъчно производство, за да напълни регалите си само с български стоки. Това не е тайна – справките в МЗХ го доказват. Но какво може да се направи, за да се засили местното предлагане?
Първата стъпка е укрепването на организациите на производители. Министерството трябва да направи анализ колко такива организации имаме и защо моделът не работи. Необходимо е МЗХ да изчисти проблемите в регулациите, които спъват формирането на работещи сдружения.
Възможно е дори да се предложи нулева ставка на ДДС за търговията в рамките на организациите на производители – това ще стимулира фермерите да работят през тях.
Възможно е също така организациите на производители да получат статут на специални юридически лица и да бъдат освободени от ДДС. Така директната търговия с потребителите ще бъде по-изгодна. Това ще даде предимство на българските фермери, без да влиза в конфликт с европейското право.
Какво трябва да се направи в производството
Механизмът на обвързаната подкрепа беше обявен като приоритет от министър Тахов. Това е правилно – но проблемът не е в съществуването на обвързаното подпомагане, а в начина, по който се прилага.
Обвързаната подкрепа трябва да гарантира запазване на определени нива на производство спрямо историческия им обем. Но в момента тя се източва.
Бюджетът за плодове и зеленчуци е 80 млн. лв., за животновъдството – 120 млн. лв. За пет години това са близо 1 милиард лева.
Какво се случва?
Производителите доказват продажби с фалшиви фактури. Отчитат се добиви от 2 тона на декар, но фактурираната цена е 5 стотинки на килограм. Това води до източване на бюджета и липса на реален ефект върху пазара.
Как може да бъде спряно?
Чрез въвеждане на пределни цени за килограм продукция. Ако за ябълките се определи минимална цена от 1 лев, стопанин с 2 тона ябълки на декар трябва да има фактури за 2 000 лв. Така няма да може да има „производител“ с 100 дка, който декларира 10 000 лв. продажби.
Данните за тези цени може да бъдат взети от Държавен фонд „Земеделие“ и от училищните схеми, където вече има фиксирани стойности, изчислени по методология на САПИ и НСИ. Тези цени са защитени от браншовите организации и няма да бъдат произволно наложени. Това ще поправи счупения модел, при който всяка година 200 млн. лв. отиват в обвързана подкрепа, но продукцията я няма на пазара.
Сдружение за модерна търговия срещу Сдружение за модерно производство
В момента съществува Сдружение за модерна търговия, което защитава интересите на търговските вериги. Но къде е организацията, която защитава интересите на българските производители? Къде е Сдружението на модерните производители?
Не трябва да има сблъсък между тях. Те трябва да седнат на една маса, да работят заедно, а не един срещу друг. Производството и търговията са част от една верига – не могат да оцелеят отделно. Пазарът не се движи с наредби – движи се с механизми, които работят както за търговеца, така и за производителя.
Всичко останало е популизъм, който ще доведе до провал. Не можем да запълним регалите със закони – трябва да има производство, което реално да напълни магазините. Не можем да искаме защита, ако не създаваме механизъм, който работи устойчиво.
Това, което се предлага сега, не е решение.
Истинските механизми са други – и ако не ги приложим, ще повторим същите грешки отново.
Ася Василева
