Фермерът от Добруджа за липсата на стратегия, пропуснатите възможности и бъдещето на сектора
Недко Митев е сред малкото български фермери, които не само устояват на предизвикателствата в животновъдството, но и изграждат устойчиви модели на развитие. Управлява една от най-големите ферми в страната, която е интегрирана във всяко звено – от растениевъдството и производството на фуражи, през млечно и месодайно животновъдство, до преработката на крайния продукт. Той не крие разочарованието си от липсата на визия за сектора и вярва, че България е пропуснала възможностите, които европейското финансиране можеше да даде.
Разговаряме с него за земеделеца.бг в момент, в който животновъдството в България е в най-критичния си етап от години.
„Милиарди се наляха в животновъдството, но те не се оползотвориха както трябва. Пари се дават – и то не малко, но без ясна стратегия и дългосрочна визия резултатите са разочароващи. За 30 години субсидиите в земеделието не създадоха стабилна основа, а просто поддържаха някакво ниво на съществуване“, казва той.
Земеделие без стратегия – грешките, които не бяха поправени
Когато Недко Митев започва да изгражда своята животновъдна ферма, още през 2008 г. той вижда, че българското животновъдство е на ръба. Ниска продуктивност, лош генетичен материал, липса на квалифицирани кадри и никаква координация между наука и производство. Тогава пред него има два избора – да се откаже или да инвестира в модерно животновъдство. Избира второто и не след дълго започва да внася високопродуктивни животни от Холандия и Дания, да изгражда нови ферми и да разработва система за затворен цикъл на производство.
Но защо този модел не стана масов?
„Защото нямаше ясна държавна политика в сектора. Тук години наред се работи на парче – отпуска се някакво финансиране, но без реална визия какво трябва да се постигне с него. Няма инвестиция в наука, няма дългосрочно планиране. Внесохме крави от чужбина, но не създадохме система, в която да надградим генофонда си. Внесохме машини, но не обучихме кадри да работят с тях. Получихме субсидии, но те не бяха насочени към продуктивност и модернизация, а просто покриваха някакви разходи. Това е разликата между стабилно животновъдство и просто съществуване в сектора.“
Как оцелява българското животновъдство?
Днес фермата на Недко Митев е пример за ефективност – нито един ресурс не се губи. Той произвежда собствен фураж, използва торта за подхранване на нивите, изградил е собствена мандра и месопреработвателен цех. Биогазовата инсталация осигурява електроенергия, а млякото от кравите стига до преработка в рамките на минути след доенето.
Но колко фермери в България могат да си позволят подобна система?
„Оцеляваме, защото сме изградили самостоятелност. Но не всеки може да направи това. Когато няма ясна политика, когато субсидиите не са обвързани с реални резултати, когато няма контрол върху качеството, как очакваме да имаме стабилен сектор? Липсата на държавна стратегия доведе до това, че българското животновъдство е зависимо – от субсидии, от вносни фуражи, от нестабилни пазари. А трябва да бъде обратно – секторът трябва да бъде самодостатъчен, конкурентен и устойчив.“
Истински чистата храна – възможна ли е?
Митев е категоричен – качествена храна може да се произвежда, но това изисква контрол и принципи.
„В моята ферма няма заместители, няма овкусители, няма нишесте и сухо мляко. Работим с месо и мляко от наши животни, които не са лекувани с антибиотици, не са третирани с хормони. Защото знаем, че в България храната е критичен въпрос – и не защото не се произвежда, а защото няма реален контрол върху качеството. Народът ни е беден и лесно се лъже, а контролът, който се предполага, че трябва да съществува, е вятър работа. Когато човек няма алтернатива, купува това, което му се предлага. А масовото предлагане е всичко друго, но не и истинска храна.“
Къде оттук нататък?
Според него решението не е просто в повече субсидии, а в по-ясни правила, по-строг контрол и обвързване на финансирането с продуктивност.
„Преди години в България имаше истинска селекция, изпитване на сортове, ясна система за аграрна наука и производство. Това беше разрушено. Днес гледаме към Европа, но реално никога няма да достигнем западните страни, ако нямаме стратегия. Ако просто чакаме някакви пари от Брюксел, без да мислим как да изградим стабилен сектор, ще останем това, което още в началото на прехода беше казано – задният двор на Европа. Пазар, но не и производител.“
В стопанството на Недко Митев промяната вече е факт. Недко Митев е част от едно поколение фермери, което е видяло както разцвета, така и разрухата на българското животновъдство. Днес той стои на прага между миналото и бъдещето – с горчивината на човек, който е успял въпреки системата, но и с ясното съзнание, че вече малцина вървят по този път. „Навремето знаехме, че всяко усилие има смисъл. Сега все повече колеги напускат, защото вече не виждат причина да се борят“, споделя той.
Понякога човек не избира да бъде сред последните – времето просто подрежда нещата така.
