Европа се движи към най-голямата трансформация в своята финансова архитектура от десетилетия. Докато Европейският съвет преразглежда бюджета на ЕС за периода 2028—2034 г., една линия на разходи, която формира основата на икономическата и продоволствената стабилност на континента, вече се разглежда като „подлежаща на оптимизация“ – Общата селскостопанска политика (ОСП).
Farm Europe предупреждава, че ако сегашната финансова рамка не бъде коригирана, ОСП ще загуби 54% от реалната си стойност до 2034 г., което означава 250 милиарда евро по-малко за европейското селско стопанство. Финансирането може да остане на хартия, но реалната му покупателна способност ще бъде ограничена до степен, при която селското стопанство вече няма да може да изпълнява функциите, които обществото очаква от него.
В същото време селскостопанските доходи продължават да намаляват. За последните две десетилетия фермерските приходи в ЕС са се свили с 12% на хектар, докато дълговете на земеделските стопани са се увеличили с 30%. Производствената земя намалява, а зависимостта от внос расте.
ОСП: От механизъм за стабилност до фактор за изчезване
Статистиката е недвусмислена:
- 37% от фермерите в Европа са изчезнали за 20 години.
- 11 милиона хектара земя вече не се обработват.
- Още 10 милиона хектара „виртуално обработваема земя“ са вносни – ЕС все повече компенсира загубите си чрез внос.
Ако настоящата политика продължи, до края на следващото десетилетие Европа ще загуби една трета от останалото си активно земеделие. Това означава по-ниска продоволствена автономност, по-голяма зависимост от трети държави и повишени цени за европейските потребители.
Farm Europe предупреждава, че неправилното структуриране на бюджета ще доведе до дезинвестиции в селското стопанство, които вече се случват:
- Цената на земеделската техника и суровините нарасна с 40% за последните пет години, но субсидиите не отразяват това увеличение.
- Разходите за труд са се увеличили с 35% в някои държави-членки, докато печалбите в земеделието са замръзнали.
- Цените на храните се покачват, но фермерите печелят по-малко от всякога – защото веригите на стойността не преразпределят приходите към производителите.
Фрагментация на ОСП: Колко ще струва нейната дезинтеграция?
В момента се водят дискусии за реорганизация на бюджета, която включва идеята за сливане на фондовете – промяна, която ще направи финансирането на земеделието по-непредвидимо и зависимо от текущите икономически приоритети.
Тази реформа крие няколко риска:
- Ренационализация на политиката. Ако националните правителства поемат повече контрол върху земеделските фондове, единният пазар ще започне да се разпада.
- Нестабилност в инвестициите. Без дългосрочни гаранции фермерите няма да имат стимул за модернизация и устойчиво развитие.
- Натиск върху цените. Намаленото производство ще доведе до допълнителен внос, което ще промени баланса на силите в световните аграрни пазари.
В момент, когато конкурентите на ЕС – САЩ, Китай, Бразилия и Русия – разширяват стратегическата си подкрепа за селското стопанство, Европа обсъжда как да направи бюджета на ОСП „по-гъвкав“.
Финансовата илюзия на „по-малкото“ земеделие
ЕС настоява за по-устойчиво, по-рентабилно и конкурентоспособно селско стопанство. Принципно това е разумна посока, но реалността показва, че процесът върви в обратна посока:
- Всяка криза – пандемията, войната в Украйна, енергийните сътресения – показа, че надеждността на веригите на доставки не е гарантирана.
- Светът преминава към нов модел на търговия, при който стратегическите ресурси стават част от геополитическите игри, а не просто стока на свободния пазар.
- ЕС вече е свидетел на трансфер на селскостопански активи – не само фермери напускат сектора, но и чужди инвестиции започват да се насочват към стратегически производства в Европа.
По-ефективно земеделие е възможно само ако има предвидима и стабилна подкрепа, която насърчава инвестициите.
Бъдещето на ОСП не се решава в Брюксел, а на полето
Дебатът около бюджета на ЕС не е просто административен процес. Това, което се решава в него, ще определи как ще изглежда европейското селско стопанство след едно поколение.
Не става дума за „повече“ или „по-малко“ пари за фермерите. Става дума за това дали ЕС ще остане производител или ще бъде просто част от глобалния пазар, в който други определят правилата.
Изборът е направен не в цифрите, а в последствията.
Бъдещето на ОСП: Политическа заявка или реална гаранция?
Премиерът на България Росен Желязков обяви в Брюксел, че страната ще настоява за запазване на Общата селскостопанска политика в рамките на бюджета на ЕС за 2028—2034 г. Според него тази позиция се споделя от „редица други европейски държави“.
Това е ясен сигнал, че ОСП няма да бъде оставена на самотек – ще бъде обект на политически натиск. Но дали това означава, че заплахата за селскостопанския бюджет е предотвратена?
Стратегическата грешка би била да се мисли, че политическа декларация е равна на гаранция. България и други държави могат да изразяват позиция, но финалният бюджет на ЕС се формира от баланс на интереси, където секторите не получават средства въз основа на добри аргументи, а на политическа тежест.
Farm Europe вече предупреди, че ако няма реална корекция спрямо инфлацията, ОСП ще загуби 54% от стойността си до 2034 г., което означава 250 милиарда евро по-малко за европейското земеделие. Въпросът не е дали бюджетът ще бъде запазен – въпросът е дали реалната му стойност ще бъде достатъчна, за да поддържа сектора.
Сега, когато темата официално влиза в дневния ред на Европейския съвет, основният въпрос не е просто кой подкрепя ОСП, а дали тази подкрепа ще бъде достатъчно силна, за да преодолее натиска за бюджетни съкращения.
Политическата заявка е направена. Сега идва моментът, в който ще се види дали тя ще остане в изявленията – или ще се превърне в реална финансова гаранция.
Ася Василева
