Почти няма изказване за българското земеделие, в което да не се казва: „няма стратегия“. Звучи като диагноза, но всъщност се е превърнало в банална реплика. Защото всеки я използва – и почти никой не обяснява какво означава.
Истината е проста: има десетки стратегии, планове, документи. Но стратегия – в смисъла на избор и посока – няма.
Хартия има. Посока няма.
Да имаш стратегия не означава да си написал 300 страници. Да имаш стратегия означава:
- да си избрал какъв сектор искаш да развиваш;
- да си готов да понесеш политическата цена на този избор;
- да подредиш инструментите си така, че да обслужват тази посока – дългосрочно, независимо кой е на власт;
- да кажеш ясно: това ще подкрепим; това няма да поддържаме;
- да направиш екосхема без да вкараш в нея всичко, включително и глифозат,
- и когато някой протестира, да не сменяш курса, а да го обясниш.
Какво значи да няма стратегия?
- Да започваш всеки програмен период от нулата.
- Да стимулираш всичко „по малко“, за да не се обиди никой – и да не оцелява устойчиво нищо.
- Да променяш приоритети на всеки 6 месеца според политическия натиск.
- Да се опитваш да угодиш на всички – и да не създаваш среда за никого.
Стратегията е това, което не променяш, когато някой започне да вика.
И тук е сърцевината на проблема.
Когато политическо ръководство се опита да вземе решение, което изисква ясно приоритизиране – започват протестите. Не от реалните производители, а от професионализирани браншови структури, които защитават собствен достъп до ресурса, не секторна визия.
Започват заплахи, писма, медийни атаки. Всяка реформа се сблъсква с рефлекса: „Не! Това е срещу нас!“ – още преди да е прочетена.
В резултат – никакъв избор не е устойчив.
Истинска стратегия означава да подредиш сектора, дори ако това създаде напрежение.
- Да кажеш: в следващите 10 години ще развиваме животновъдство и зеленчукопроизводство, а не 400 хиляди декара маслодайна камелина.
- Да кажеш: малките ферми са ключови за местната икономика, затова ще получат специална подкрепа – но няма да изискваме същото от тях, както от големите.
- Да кажеш: кооперирането няма да бъде наложено отгоре, но ще създадем условия то да бъде възможно, когато се появят съмишленици.
И след като го кажеш – да не отстъпваш, когато започнат да викат.
Да имаш стратегия означава да си готов да я задържиш, дори когато става неудобна.
Ако всеки следващ министър отменя предишния, ако всяка по-силна група може да спре промяна, ако целта е просто „да няма скандали“ – тогава не управляваме сектора. Просто се въртим в цикъл от мерки без визия.
Има стратегии. Но няма стратегия.
И това всички го усещат. Но малцина го казват така.
