По данни на МОСВ, язовирите за питейни нужди в страната са запълнени на около 63%, а тези за производство на електроенергия – на 67%. Въпреки че това се определя от министерството като „оптимистична картина“, състоянието на водоемите, които се използват за напояване, остава тревожно: запълнени са едва на 35–40%.
Според министър Манол Генов приоритет остава водоснабдяването за питейни нужди, следвано от напояването и едва след това от енергийното производство. Земеделският сезон започва със същата несигурност, с която завърши предходният: ще има ли вода – и ако да, докога.
Напояването не е просто техническа мрежа. То е възможност за планиране.
Недостигът на вода не означава само компромис с реколтата. Означава, че земеделието отново ще бъде принудено да работи в режим на адаптация, а не на стратегия. В условия, при които всяка култура зависи от очаквания дъжд или мълчание от институциите, не може да се говори за предвидимост, инвестиции или устойчивост.
В Гърция питат за водите на Арда. Ние не знаем какво да отговорим.
Докато България все още няма яснота как ще използва собствените си водни ресурси, Гърция настоява за подновяване на споразумението за ползване на водите на река Арда. Изтичащото междудържавно споразумение от 1964 г. осигурява до 186 милиона куб. метра вода за напояване на стотици хиляди декари в област Еврос.
Гръцката страна пита, настоява, изисква срокове. Техният аграрен сектор очаква отговори и решение. Нашият – очаква валежи.
Гръцката партия „Нова левица“ (НЛ) се опасява от неблагополучно развитие на преговорите по междудържавното споразумение между Гърция и България за водите на река Арда и планирането на селскостопанската икономика в област Еврос.
Депутатът от Ксанти Хюсеин Зейбек заяви, че изтичането на междудържавното споразумение от 1964 г. предизвиква загриженост сред земеделските стопани в Еврос, тъй като р. Арда осигурява 186 млн. куб. метра вода, от които зависят стотици хиляди земеделски площи.
Липсата на споразумение до момента поражда притеснения сред гръцките производители.
Вода има. Но не там, където трябва. И не когато трябва.
Миналото лято показа какво означава „оптимизъм на хартия“ – безводие в ключови земеделски райони, загубени реколти.
Още по-притеснително: дори ако България не отстъпи водата на Гърция,
в момента липсва реална инфраструктура, по която да я използва за своите стопанства. Напоителните мрежи са на ръба на функционалността. Където ги има. Пари за нови канали в бюджета има. Малко, но все пак нещо.
Не е ясно докъде са преговорите с Гърция. Българското правителство мълчи.
И докато земеделието чака, водата си тече.
Не просто по реките. А между пукнатините на системата. И не просто физически. А политически. Дебатът за напояването не е въпрос на месец за месец.
Той е основа за производство. И ако не бъде изведен като национален приоритет, няма да има значение колко процента са пълни язовирите.
