Брюксел / София, 24 март 2025 г.
В условия на все по-сложна геополитическа и икономическа среда, България заявява ясна и последователна позиция за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). По време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, министър Георги Тахов подчерта, че ОСП трябва да остане самостоятелна политика с два стълба и собствен, адекватен бюджет, който да отговаря на нарастващите нужди и рискове в сектора.
В изказването си министър Тахов акцентира върху необходимостта от ясни, общи правила на ниво ЕС относно начина, по който държавите членки използват европейските средства. Според него това е условие не само за ефективност, но и за справедливост в достъпа до подкрепа за земеделските производители в различните региони.
Стратегическата логика зад позицията
Позицията на България не е просто защита на настоящото състояние, а опит за формулиране на дългосрочна визия за европейското земеделие. В контекста на икономически и климатични шокове, глобална конкуренция и политическа нестабилност, поддържането на самостоятелна ОСП с ясно дефинирани инструменти се превръща в въпрос на сигурност, а не на секторен интерес.
Доходи, конкуренция и вътрешен пазар
Ключов акцент в изказването бе нуждата от запазване на директните плащания и обвързаната подкрепа – инструменти, които остават основен източник на доход за хиляди фермери в Европа, особено в новите държави членки. България отново постави темата за изравняване на нивата на директните плащания, което продължава да бъде една от най-съществените системни неравнопоставености в рамките на ЕС.
Тахов подчерта, че глобалната конкуренция изисква не само ефективно подпомагане, но и защита на вътрешния пазар от евтин внос, който не спазва екологичните и хигиенни стандарти, прилагани към европейските производители. Това е особено чувствителен въпрос за България и други периферни страни, където натискът от външен внос често е по-силен от подкрепата, идваща от центъра.
Устойчивост: не само зелена, но и икономическа
Министър Тахов постави въпроса за реалното балансиране между екологичните цели и икономическата жизнеспособност на стопанствата. Според него, без да се подценяват климатичните предизвикателства, прилагането на екологични изисквания не може да става за сметка на финансовата стабилност, особено на малките и средни фермери.
Това поставя темата за разходоефективност и приложимост на политиките – доколко всяка мярка, въведена с екологична цел, е съпроводена с реален ресурс за изпълнението ѝ.
Управление на риска и реакция при кризи
В изказването си министърът подчерта и необходимостта от по-модерни и гъвкави инструменти за управление на риска, които да осигурят предвидимост и устойчивост на сектора. Призивът към Европейската комисия бе за преразглеждане на общата рамка за реакция при кризи, така че да бъде адекватна спрямо реалните рискове – включително климатични събития, пазарни сривове и геополитически шокове.
Тази позиция е особено актуална в контекста на зачестяващи природни бедствия, нестабилни пазари на зърно и непредвидимост в търговията с трети страни.
Иновации, цифровизация и бъдещето
В заключение Тахов подчерта, че бъдещето на европейското земеделие зависи от способността му да инвестира в иновации, технологии и устойчиви решения. Това не е просто модерна фраза, а условие за адаптация към нови икономически и климатични реалности.
В този контекст, призивът към ЕК е ясен: ОСП не може да бъде инструмент с ограничена мощност, ако от нея се очаква да решава проблеми, които растат като мащаб и скорост. Тя трябва да разполага с реален ресурс, стратегическа визия и гъвкавост, за да бъде не просто политика за сектор, а архитектура на устойчивост в сърцето на ЕС.
