Азотът е един от ключовите елементи за развитието на растенията, а неговото ефективно управление играе централна роля за постигането на добри резултати в земеделието. Прилагането на балансирана стратегия за внасяне на азотни торове може значително да повиши добивите, да подобри качеството на продукцията и да ограничи загубите в околната среда. Въпреки това, управлението на азота остава сложен процес, който изисква познаване на почвените условия, нуждите на културите и динамиката на самия елемент.
Недостиг или излишък на азот – и двете са проблем Недостигът на азот води до забавен растеж, хлоротични листа и чувствително намалени добиви. От друга страна, прекомерните количества могат да причинят слабо развитие на кореновата система, повишена податливост на болести и влошено качество на реколтата.
Форми и източници на азота В природата азотът съществува в атмосферата и почвата, но не всички форми са достъпни за растенията. Атмосферният азот (N2) е недостъпен за повечето култури, с изключение на бобовите, които го усвояват чрез симбиотични бактерии. Наличието на азот в почвата е основно във формата на органични вещества, които са стабилни и не могат да бъдат директно използвани от растенията.
Растенията усвояват азот единствено в минерални форми – нитратна (NO3-) и амониева (NH4+). Само 2–3% от органичния азот в почвата се минерализира и става достъпен за растенията. Процесът на минерализация се извършва от почвени микроорганизми и зависи от фактори като температура, влажност, аерация и pH. Оптимални условия се постигат при температура около 30°C и неутрална до леко кисела реакция на почвата.
Рискове от загуба на азот Азотът е силно подвижен и лесно може да бъде загубен от почвата:
- Чрез измиване, особено във формата на нитрати, които не се задържат в почвата и се отмиват с водата в по-дълбоки слоеве;
- Чрез волатилизация, когато се губи като амоняк (NH3), особено при повърхностно разхвърляне на урея;
- Чрез денитрификация, когато нитратите се редуцират до газообразни форми и се освобождават в атмосферата при висока влажност и наситеност на почвата.
Стратегическо управление на азота Ефективното управление на азота включва правилно време на внасяне, точна доза и избор на подходяща форма. Честото внасяне на азотни торове в малки дози, съобразено с фазите на развитие на културите, е особено важно в интензивното земеделие. При зърнено-житни култури, където се правят ограничен брой подхранвания, времето на внасяне е критично – твърде ранното прилагане увеличава риска от загуби чрез измиване, а закъснението може да доведе до неусвояване на тора от растенията.
Как се определя нужната доза? Азотът е променлив и подвижен елемент, затова почвените анализи дават валидна информация само за момента на вземане. По тази причина препоръките за внасяне на азот трябва да се базират на очакваните добиви, специфичните нужди на културите и наличието на органично вещество или остатъчен азот в почвата – т.нар. „азотни кредити“.
Съществуват съвременни системи за препоръки и оптимизация, като платформата Smart Fertilizer, която е достъпна онлайн и вече се използва от редица български земеделски производители.
Листно подхранване с течен азот – прецизен и ефективен метод Един от най-прецизните начини за внасяне на азот е чрез листно подхранване с течни торове. Така елементът постъпва директно в растенията, с минимален риск от загуба. Този метод се прилага успешно при различни култури и позволява индивидуализиране на дозите според нуждите на всяка от тях.
На българския пазар се предлагат универсални продукти, подходящи за почти всички култури. Някои съдържат и допълнителни макро- и микроелементи в хелатна форма, което повишава ефективността на подхранването. Листното торене дава особено добри резултати при овощни и ягодоплодни култури.
Конкретни резултати от листно подхранване с течен азот:
- Картофи – увеличение на добива с 3,1 до 13,0%; повишение на стоковите клубени до 40%;
- Домати – увеличение на добива с 4,4 до 12,4%;
- Зеле – допълнителна продукция с 20,9 до 27,0%;
- Лозя – ръст в добива с 7,9 до 17,5%, съдържание на захари в гроздето +20–28%;
- Вишни – увеличение на добива с 10,6 до 35,3%; по-големи плодове с 60–78%;
- Ябълки – добив +9 до 19%;
- Дини – увеличение на добива с 40 до 60%, стокова продукция +4–10%.
Правилното управление на азота не е просто въпрос на агрономия, а на стратегия. Това е начин земеделският производител да работи интелигентно – с грижа към културите, към добива и към околната среда.
