В представите ни „държавно предприятие“ рядко звучи като синоним на гъвкавост, ефективност и иновации. Повечето хора очакват тиха инерция, формализъм и по-скоро оцеляване, отколкото растеж. Но понякога реалността изненадва.
Примерът на „Ел Би Булгарикум“ е от онези, които карат човек да се замисли: може ли държавна компания да бъде едновременно пазарно ориентирана, научно активна и социално отговорна? И може ли да пази българското, без да изостава от съвременните бизнес практики?
Какво се случи през 2024 г.?
Само за няколко месеца след назначаването на новия директор Живко Живков, в „Ел Би Булгарикум“ бяха постигнати конкретни резултати, които рядко се свързват с държавни дружества:
- Увеличение на заплатите с 30% в рамките на шест месеца – поет ангажимент, изпълнен в срок.
- Удвояване на преработваното мляко – от 350–400 на над 700 тона месечно, с договорени количества за следващи периоди.
- Използва се само българско мляко, като компанията поддържа постоянен диалог с производителите и изплаща средствата без забавяне.
- Развита е мрежа от 13 собствени магазина в София и е създаден онлайн магазин, който за месец и половина реализира няколко хиляди продажби.
- Пуснати са иновативни продукти, включително пробиотичен айран без лактоза, разработват се и продукти със здравословна насоченост, ориентирани към женското здраве.
- Компанията е активен участник в изложения, присъства в социалните мрежи и инвестира в маркетинг, с което възстановява доверието в марката.
- Подписан е нов дългосрочен договор с японската компания „Мейджи“ – партньорство, което отваря възможности пред българската наука и индустрия.
- Продължава се развойната дейност, с фокус върху щамовете на Lactobacillus bulgaricus, пробиотиците и фолатите, с потенциални приложения в медицината.
Баланс между традицията и бъдещето
„Ел Би Булгарикум“ е компания с дълга история – наследник на държавното стопанство „Млечна индустрия“, създадено през 1962 г. Тя е една от малкото, които не просто пазят традицията, но и я развиват. Придържа се към стандартите за Защитено наименование за произход (ЗНП) и използва единствено мляко от български животни, хранени с български фуражи.
През 2024 г. предприятието не просто оцеля – то възстанови своята роля на пазарен стабилизатор, партньор на българските фермери и иноватор в научната дейност, включително чрез създаване на нови закваски и продукти за хора с лактозна непоносимост.
„Ел Би Булгарикум“ не оперира с обичайните цели на частния сектор – фокусът не е максимизиране на печалбата, а поддържане на стабилни цени, развойна дейност, и подкрепа за българските производители. Компанията комбинира производство, научна лаборатория и търговска мрежа в единна структура, което неизбежно води до по-високи разходи – но и до възможност за по-дългосрочна визия.
Въпреки това, според данните, производството расте, пазарният дял се увеличава, а доверието на клиентите се връща – особено в сегментите, свързани със здравословното хранене и традиционните млечни продукти.
Възможност, а не изключение?
Примерът с „Ел Би Булгарикум“ не променя общата картина на държавния сектор. Но я нарушава. Фирмата изкупува само българско мляко, поддържа редовни плащания към фермерите, инвестира в научна и развойна дейност и разширява присъствието си на вътрешния и външния пазар.
Разбира се, този пример не решава всички проблеми в държавната икономика. Но показва, че при ясна визия, управление и професионализъм, една държавна фирма може да бъде не просто функционираща, а успешна.
Може ли този модел да бъде приложен и в други сектори? Това зависи от хората, които поемат отговорност. Но ако не друго, „Ел Би Булгарикум“ показва, че държавната собственост не е автоматично провал – може да бъде пазарен инструмент, пазител на традицията, мост към науката и място за стабилност, когато частният сектор не поема този риск. Но само когато се управлява добре.
Ася Василева
