В началото на поливния сезон въпросът за водата отново излиза на преден план. С всяка година чувствителността на фермерите нараства – не само защото условията за напояване остават несигурни, но и защото липсва усещането за последователност в управлението на този ресурс. А и защото климатът вече не позволява да се произвежда без напояване – нито устойчиво, нито предвидимо.
На информационна среща в Пловдив, част от Кампания 2025, фермери поставиха въпроси за напояването, които се повтарят всяка година – и все така остават без ясен отговор. На преден план отново излиза темата за трудната процедура по узаконяване на сондажите.
МЗХ представи проекти за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура, особено в Пловдивско и Пазарджишко. По данни на агроведомството около 35% от напояваните площи в страната са именно там. Но земеделците изместиха фокуса към законовите неясноти – особено при арендни отношения и кратки срокове на ползване.
Казусът е ясен: процедурата за сондаж може да отнеме до 2 години, а културата често се мести на следващия сезон. Въпросите – дали арендатор може да узакони съоръжение, и какво се случва, ако собственикът не участва – остават без регламент. Много проблеми в напояването зависят не от наличието или липсата на вода, а от сухите документи на чиновниците.
Поливната инфраструктура – и да съществува , не винаги има вода
Българската оризова асоциация предупреди: оризопроизводството е заплашено от съкращения. Достъпът до вода е ограничен, въпреки че законът посочва земеделието като приоритетен потребител след питейните нужди.
В същото време зърнопроизводителите от Пловдив сигнализират за нерешени проблеми с управлението на водата. По данни от тяхно проучване част от водата от главния канал „Лесичово-Стряма“ се използва от ВЕЦ „Черногорово“ и не се връща обратно, а се отклонява към река Луда Яна.
Това води до затруднения за напояване на десетки хиляди декара с царевица и ориз. Част от земеделците имат изградени съоръжения по ПРСР, но не могат да ги използват заради липса на воден ресурс.
Проблемите не са само вътрешни
Гърция настоява за подновяване на споразумението с България за ползване на водите на река Арда – ключово за напояването в област Еврос. България все още не е дала официален отговор.
Паралелно с това МОСВ отчита, че водоемите за питейни и енергийни нужди са запълнени над 60%, а тези за напояване – около 35%. Оптимизмът в докладите трудно се съчетава с полевата реалност.
Напояването не е просто технически въпрос. То е условие за планиране и предвидимост. При сегашното състояние – производството често зависи не от стратегия, а от валежи и тълкуване на приоритети.
Дебатът за водата не е нов. Но в началото на този сезон отново липсва усещането, че темата е под контрол.
Разговорите текат. Доклади се пишат. Проекти се анонсират. А на терен – фермерите продължават да питат дали ще има с какво да поливат.
Съществува несъответствие между институционалния език и земеделската реалност. И това несъответствие се натрупва всяка година, докато все някой ден не избухне.
