Спад в световното търсене и нова заплаха от мита от страна на Тръмп засилват кризата в европейския винен сектор. Европейската комисия предложи конкретни мерки за стабилизиране на една от най-ценните агрохранителни индустрии на континента.
На фона на спадащото търсене на международните пазари и заплахата от нови мита за вино и спиртни напитки от САЩ, Европейската комисия представи набор от спешни мерки. Те са директен резултат от препоръките на експертната работна група на високо равнище, свикана в края на 2024 г. за анализ на натрупаните проблеми в сектора.
Кризата във винопроизводството не започва с Тръмп, но той я задълбочава. Миналата седмица новоизбраният президент на САЩ заплаши да въведе мита върху европейския внос на вино и спиртни напитки. Междувременно потреблението на вино намалява в редица ключови пазари – от Италия до САЩ, от Великобритания до Германия, Япония и Китай, според данните на италианската Vinitaly.
Символична подкрепа – и конкретни действия
Очаква се в тазгодишното издание на Vinitaly да участват двама еврокомисари – Кристоф Хансен (земеделие) и Оливер Вархейи (здравеопазване). Присъствието на Вархейи не е случайно – предложените от СЗО здравни предупреждения върху алкохолните етикети предизвикват сериозни спорове в Европа. Ирландия вече въвежда задължителни здравни надписи върху бутилките от 2026 г. – още един рисков фактор за винопроизводителите.
Какво предлага Комисията?
Мерките обхващат целия цикъл – от лозето до чашата. Държавите членки получават повече правомощия за намаляване на свръхпроизводството, включително чрез забрана на нови разрешения за засаждане. Предвижда се:
- подкрепа за винен туризъм и международна промоция (с увеличен срок на подпомагане от 3 на 5 години);
- маркетингови инструменти за безалкохолни и слабоалкохолни вина по примера на пивоварната индустрия;
- прецизиране на термини: вместо „дезалкохолизирано“ – „безалкохолно“ и „леко алкохолно“ вино;
- улеснени технически правила за производство на слабоалкохолно пенливо вино – сегмент с нарастващо потребителско търсене.
Етикетиране и регулации
Регламентът потвърждава изискванията от ОСП за посочване на калории и електронна „хранителна декларация“, с обещание за система без езикови бариери. Темата за здравните предупреждения остава извън обхвата на този пакет, тъй като се третира по друга законова основа.
Нови правила за засаждане и кризи
Ще бъдат:
- удължени разрешенията за нови засаждания до три години;
- премахнати санкциите за неизползвани разрешения за презасаждане;
- позволено на държавите членки да определят нулева квота за нови насаждения.
Що се отнася до кризи:
- държавите ще могат да предоставят национална помощ за дестилация, изкореняване или „зелена резитба“ (премахване на неузрели гроздове);
- организациите на производители ще получат повече възможности да укрепят позицията си в търговската верига;
- ще се увеличи европейската помощ за инвестиции, свързани с адаптация към климатичните промени.
Стратегия, а не само реакция
Предложените мерки не решават всичко, но поставят посока: от краткосрочно овладяване към структурна адаптация. В момент, когато ЕС губи терен на глобалните пазари, а вътрешните регулации създават нови препятствия, нуждата от единна, дългосрочна визия за винопроизводството става неизбежна. Това вече не е просто селскостопански въпрос. Това е тест за способността на Европа да защити своите културни и икономически активи в една променяща се среда.
