Без адекватно регулиране на поземлените отношения трудно могат да се постигнат реални инвестиции в напояване. Това заяви Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) по време на традиционния семинар на организацията.
„Традиционно на семинара на БАСЗЗ обсъждаме важната за нас тема – тази за поземлените отношения. В дискусията участва Борислав Петков, първият председател на асоциацията. Той разбира много добре проблематиката както от страна на собствениците, така и от страна на ползвателите. В тази чувствителна тема предпоставките за конфликт – особено по начина, по който се изказват тезите в публичното пространство – са големи. Затова е важно да има хора, които разбират проблематиката в дълбочина и умеят да изчистват недоразуменията“, подчерта Каракашев.
В своето изказване той обърна внимание и на презентацията на румънските гости на семинара – Алина Крецу, изпълнителен директор на Форума на професионалните фермери от Румъния (FAPPR), и Кристина Чонга, заместник-директор на FAPPR, които представиха темата „Ефективно напояване и хидромелиорация: добри практики за устойчиво развитие в земеделието“.
По думите на Каракашев най-силно впечатление е направило институционалното организиране на сектора в Румъния – администрирането, контролът и инвестициите в напоителните системи се осъществяват от единен публичен орган. За разлика от това, в България земеделските стопани взаимодействат с множество институции – Министерството на земеделието, търговското дружество „Напоителни системи“ АД, което е под шапката на министерството, както и с Басейновите дирекции и регионалните инспекции по околна среда и води към друго министерство – това на околната среда и водите. Според Каракашев, това разслоение е сериозна пречка пред реалната ефективност.
„Затова е много символично, че семинарът на БАСЗЗ се провежда в село Белчин, до Самоков, близо до мястото, където извира река Искър. Защото ако аз днес искам да направя тук сондаж за вода, с която да си поливам нивата с картофи, трябва да отида до Плевен. Земята тук попада в териториалния обхват на Басейнова дирекция, която е с централа в Плевен“, коментира още той.
Допълнителна тема, повдигната от румънския опит, е функционирането на сдруженията за напояване. Според Каракашев изискванията за учредяване и управление на такива сдружения в Румъния са драстично опростени, докато в България те попадат под действието на специален Закон за сдруженията за напояване. Съгласно действащото законодателство, създаването на такова сдружение у нас е по-сложно и по-ограничаващо в сравнение с повечето правни форми. Според него това показва, че имаме проблем с начина, по който създаваме правила и с реалната им приложимост.
Каракашев подчерта и че е необходимо да се върнем към темата за поземлените отношения. Той припомни, че началото на миналата година е било кризисно за асоциацията, тъй като под силен уличен натиск започват да се предлагат законодателни идеи, които според него противоречат на свободния пазар и логиката на свободното стопанство, заложено в Конституцията. Сред тях са предложенията за държавна намеса в определянето на рентните плащания.
„Доволни сме, че съвсем скоро в публичното пространство отново се появи човек като Борислав Петков, който говори по темата и за интересите на фермерите в посока дългосрочни договорни поземлени отношения. И че това може да се случи напълно спокойно, без да се създават конфликти между собственици и ползватели. Необходимо е само да има бърз съдебен ред при решаването на споровете, възникнали от прилагането на дългосрочните договори.“
В заключение той подчерта, че когато се формулират предложения за законови промени, трябва внимателно да се обмислят всички възможни дългосрочни последствия за сектора и икономиката.
