Пшеницата е изложена на натиск от болести през целия вегетационен период – от сеитбата до жътвата. Загубите от патогени варират между 10 и 20%, но при високо инфекциозно налягане и без адекватна защита могат да достигнат и 50% от потенциалния добив. С нарастващата интензивност на отглеждане рисковете от фитопатологични проблеми нарастват, а щетите – също.
Основни причинители на болести по пшеницата
Болестите се причиняват от гъби, бактерии, вируси, микоплазми и нематоди.
Инфекциите се предават чрез почва, семена и растителни остатъци от предшественици. Най-често срещаните заболявания включват:
твърда и праховита главня, кафява, жълта и черна ръжда, брашнеста мана, септориоза, фузариум, снежна плесен и кореново гниене.
Гъбите се делят на:
– биотрофни, които се развиват върху живи тъкани (ръжди, брашнеста мана)
– некротрофни, които атакуват отслабени или умиращи части (септориоза, фузариум).
Кореново гниене и септориоза: водещи проблеми
Кореновото гниене се проявява още на фаза поникване – с тъмнокафяви продълговати петна по кълновете. По-късно некрозите обхващат възела на братене и долните междувъзлия. При силна проява болестта води до масово полягане, празнокласие и преждевременно отмиране на растенията.
Към жътва се наблюдава тъмен налеп от сапрофитни гъби по стъблата и класовете.
Септориозата и други стъблени гниения (фузариум, ризоктония) съвпадат с диференциацията на класа, което намалява броя зърна в класа и влошава качеството на добива.
Растителната защита започва с агротехника и сортов избор
Устойчивите сортове са първият слой защита. При тях добивите остават стабилни дори при натиск от патогени. Комплексната устойчивост е особено ценна в години с повишена влажност и болестен фон.
Сеитбооборотът, почвената обработка и изборът на предшественик влияят на нивото на патогените в полето. Органичните торове подпомагат микрофлората-антагонист, а фосфорът и калият повишават устойчивостта на растенията.
Прекомерният азот води до изнежване на тъканите и по-лесно заразяване.
Критични грешки в сеитбата и гъстотата
Ранните есенни посеви натрупват инфекции от кафява и жълта ръжда, мана, септориоза и вируси. Късните посеви са уязвими на главни.
Дълбоката сеитба (6–8 см) забавя поникването и увеличава риска от плесени, гниения и твърда главня.
Наднормените сеитбени норми, в комбинация с високи дози азот,
влошават фитосанитарното състояние и създават условия за бързо прогресиращо заразяване.
Фунгицидна защита и резистентност на патогените
В условията на интензивно производство се прилагат от едно до три третирания с фунгициди. Стробилурините осигуряват продължителна защита, а триазолите – унищожават патогените. Заради риска от резистентност все по-често се използват комбинирани препарати с 2–3 активни вещества.
Фаза братене позволява третиране в резервоарна смес с хербициди и ретарданти.
Използват се минимални дози, за да се избегне фитотоксичност.
Защитата след флагов лист е решаваща
Във втората половина на вегетацията защитата на листния апарат е от решаващо значение. Флаговият лист, класът и горната част на стъблото осигуряват над 50% от асимилатите, които се влагат в зърното.
През фаза млечна зрелост зелените тъкани трябва да се поддържат здрави и активни – всяко увреждане води до пряк спад в добива.
В дъждовни години се прилагат две последователни третирания през 18–21 дни,
като последното не трябва да се провежда по-късно от месец преди жътвата.
