Политическите разговори около земеделието често започват с фрази като „гарантирани доходи“, „достъп до пазари“, „европейска подкрепа“. Но зад всяко обобщение има реалност, която не се променя с думи. Какво наистина трябва на фермерите? Не това, което им се казва. А това, което им липсва – сезон след сезон.
Предвидимост, която не се променя всяка седмица
Фермерите не искат гаранции. Те искат да знаят какво ще се случи, ако направят нещо днес. Ако засеят – кога и при какви условия ще получат субсидия. Ако сключат договор – дали няма да бъде отменен от нормативна промяна. Ако инвестират – дали няма да бъдат наказани за това, че не са изчакали „новия програмен период“.
Предвидимостта не е комфорт. Тя е условие за поемане на риск.
А земеделието е риск. Всеки ден.
Работеща структура, не субсидия без покритие
Фермерите не искат повече пари. Искат пазар, в който парите не изчезват по веригата. Искат договор, който не се обръща срещу тях при първия пазарен срив. Искат стойност, която се задържа между реколтата и плащането. И нещо просто: когато продават – цената да е видима, не изместваема.
Помощта не замества логика. Ако субсидията компенсира загуба от лоша търговска среда – значи средата не работи. И това не се решава с мярка. Решава се със структура.
Единна администрация. Един вход. Реална отговорност.
Днес фермерът е в контакт с Министерството на земеделието, ДФЗ, БАБХ, МОСВ, МФ, РИОСВ, Басейнова дирекция, Напоителни системи АД, агенции, наредби, платформи. Няма връзка между тях. И няма отговорност за това.
Това не е „сложност“. Това е разпад на държавна кохерентност.
Фермерите не искат да бъдат администратори. Искат ясна точка за достъп, с реална отговорност и предвидима последователност.
Правила, които не се пренаписват по време на кампанията
Не можеш да планираш, ако всяка година условията се променят. Ако сроковете се изместват. Ако базата за изчисление е различна. Ако се въвеждат нови проверки, без преходен период. Ако санкциите важат веднага, а указанията – със закъснение.
Фермерите не искат гъвкавост. Искат стабилна среда. Не динамика, а хоризонт.
Терен преди регулация. Не след това.
Фермерите не искат да бъдат консултирани след като всичко вече е решено. Не искат публично обсъждане, когато документът е финален. Искат участие в създаването на нещо, което после ще трябва да прилагат ежедневно. Със санкция. С отговорност. С риск.
Ако решението не работи на терен – то не работи.
И това не се поправя с адаптация. Това се избягва с предварително валидиране.
Не система за фермерите, а система, в която фермерите могат да работят
Фермерите не искат да бъдат специални. Не искат да бъдат обект на съжаление или гордост. Не искат да бъдат представяни, защитавани или наричани „гръбнак“.
Искат логика. Предвидимост. Честен достъп. Реална стойност. И правила, които не се пренаписват по време на играта.
Всичко друго – може да се преживее.
Но без това – всеки нов сезон започва с несигурност. И завършва с недоволство, което никоя мярка не компенсира.
Не липсват помощи. Липсва логика.
А след като системата бъде поправена, тя трябва да се погрижи за това фермерът да знае, че ако играе честно, няма да остане последен.
Ася Василева
