Как работи една система с над 36 000 км инфраструктура, при която фермерите плащат само половината от енергията, а основната вода е безплатна
В рамките на семинар за журналисти, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), акцентът падна върху модела на Румъния в напояването. Представители на Форума на професионалните фермери от Румъния (FAPPR) – изпълнителният директор Алина Крецу и заместник-директорът Кристина Чонга – представиха мащаба и логиката на румънската напоителна система като инструмент за устойчивост в земеделието.
Румънската система е изградена основно между 1969 и 1989 г., в условия на субсидирана енергия и различни екологични стандарти. В обхвата и влизат над 10 000 км канали, 24 000 км тръбопроводи и над 2 000 помпени станции. Основен водоизточник са реките, а управлението е централизирано в Националната агенция за мелиорации (ANIF).
Въпреки амортизацията на част от съоръженията, Румъния бележи рязко увеличение в обхвата на напояваните площи: през 2024 г. те достигат 2.77 млн. хектара, от които 1.52 млн. с царевица. Напояват се още соя, пшеница, слънчоглед, зеленчуци и трайни насаждения. Това е значителен напредък спрямо предишни години.
Причината е в прилагането на целенасочени държавни политики. В отговор на енергийната криза след войната в Украйна, Румъния въвежда схема, при която фермерите заплащат само 50% от разходите за енергия по вторичното напояване. Основната вода и първичното напомпване са безплатни.
До 2027 г. страната планира да инвестира 2 милиарда евро в рехабилитация и изграждане на нови напоителни съоръжения. Средствата са комбинация от национално финансиране и европейска подкрепа чрез програмите на ANIF и Министерството на земеделието.
Докладът показа, че дългосрочна политика с ясен държавен ангажимент е възможна. Участниците в семинара изведоха още едно условие: ефективното напояване изисква стабилна основа в поземлените отношения. Без яснота кой стопанисва земята и при какви условия, не може да се постигне устойчив модел на инвестиции и отговорност.
Румънският пример показва, че модернизацията не се случва чрез пазарни сигнали, а чрез последователна политика. И че напояването не е просто техника, а инфраструктура на сигурността.
