В подножието на Стара планина, в село Зверино, функционира един от най-модерните оранжерийни комплекси в страната. С инвестиции от над 5 млн. лв., базирани на холандска технология, двете оранжерии на ЕТ „Влади – Йордан Величков“ покриват 60 декара и произвеждат около 1000 тона домати годишно. Но зад високата производствена ефективност стои парадокс: стопанството е стратегическо за българския пазар, но системно извън обхвата на реална подкрепа.
Производство на световно ниво, без застрахователно покритие
Въпреки модерните стъклени съоръжения, изградени по холандски модел с агроперлитова основа и компютърно управление на храненето и микроклимата, нито една застрахователна компания в страната не поема риск да покрие съоръженията срещу градушки и други бедствия. Това поставя инвестиции за милиони в пълна уязвимост.
Високи стандарти без национално признание
Оранжерията е сертифицирана като планински продукт, но търговските вериги отказват да поставят етикет „Домат от планински район“, тъй като липсва сравнима продукция. Планинското означение не носи пазарна стойност. Затова производството се реализира като стандартен червен и розов домат, въпреки специфичния произход.
Технология с минимален пестициден отпечатък
Производството използва метод на растителна защита с понижени норми на пестициди и прилагане на биоагенти от най-висок клас. Според договорите с веригите, проби се изпращат за анализ в германски лаборатории, като производителите са задължени да спазват нива на остатъчни вещества до 60% от българските допустими. В същото време липсва адекватен контрол върху вносната продукция на границите.
Работна ръка: административна блокада
Системата за наемане на чуждестранни работници е тромава и непредсказуема. В момента комплексът чака разрешение за наемането на 176 чуждестранни работници. Модерните помещения и столови са изградени, но процесът се забавя с месеци. Случаи с несвалени от регистрите украински работници блокират нови назначения.
Висока себестойност, нулева компенсация
По технологични карти, в които самото стопанство участва, себестойността на доматите и краставиците е около 80 000 лв./дка. Подпомагането обаче е ограничено: оранжерията не е получавала компенсации по линия на украинската помощ.
Глас от Зверино: „Ние не се отказваме, защото зад нас стоят хора“
„Имаме близо 300 души персонал. Не можем да ги оставим на улицата, дори когато логиката казва да се откажем“, казва Владимир Величков, управител на комплекса. Той е икономист по образование, но произхожда от семейство на агрономи. Днес ръководи един от най-съвременните оранжерийни обекти в България, но признава: „Не съм оптимист. Политиката към производителите е демотивираща. Тези, които работят реално, са оставени сами.“
„Земеделието е физически труд. Хората искат да работят с ексел, не с домати. А ние още копаем. И си правим сметката с калкулатор, не с обещания“, допълва той.
Заключение: висока стойност, ниска видимост
Комплексът в Зверино дава повече, отколкото получава. По сметките на собствениците, съотношението е поне 10:1 в полза на държавата. Но този анализ никога не е правен официално. Причината е проста: ако бъде направен, ще се наложи да се мисли за промяна. А към днешна дата тя не изглежда приоритетна.
Екип на земеделеца.бг
