Между официалната статистика и реалната наличност: какво стои зад дискусията за българските плодове и зеленчуци?
Министерството на земеделието и храните обяви, че производството на основни полски култури, плодове и зеленчуци в България бележи ръст. По данни на агростатистиката за 2024 г. общото производство на зеленчуци е достигнало 646 хил. тона, а на плодове – 204,9 хил. тона. Оранжерийното производство съставлява около 110 хил. тона от зеленчуковата продукция. Според министерството, увеличението е индикатор за възстановяване на част от вътрешния агросектор.
В този контекст се обсъжда въвеждането на нова регулация, според която поне 50% от площите в търговските вериги трябва да бъдат заделени за български плодове и зеленчуци. Аргументът е, че нарастващото производство би позволило подобна мярка.
Статистиката казва, че имаме достатъчно. Пазарът казва, че не стига.
Сдружението за модерна търговия, което представлява част от големите търговски вериги в страната, коментира, че такова изискване е трудно изпълнимо към настоящия момент, поради ограничени количества българска продукция с нужната регулярност, обем и устойчивост на доставки. Според тях, пазарните механизми следва да бъдат адаптирани към реалните възможности на сектора, без да се създава напрежение във веригата на доставки.
Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци също изрази притеснение. Председателят на организацията, инж. Стойко Кировски, посочи, че в сравнение с 1989 г., когато обемът на консервно производство е достигал 900 хил. тона, днес се произвеждат около 150 хил. тона годишно. Според него, ключов проблем за преработвателните предприятия е недостигът на суровина, особено при зеленчуците, което се отразява пряко върху обемите на консервно производство.
Разминаване в числата или в дефинициите?
Ако се сравнят данните на агростатистиката с практическите ограничения, за които говорят представители на преработвателите и търговските вериги, възниква въпрос не толкова за количествата, колкото за достъпността и предвидимостта на българската продукция. Суровината може да бъде налична в статистическите данни, но да не е налична в логистичен, договорен или пазарен смисъл – особено когато става дума за дълги търговски вериги или за нуждите на индустриална преработка.
Друго често посочвано обстоятелство е, че част от продукцията, която се отчита като произведена, може да бъде обвързана с административно стимулирано производство, чиято реална стопанска стойност е ограничена. Темата за „производството на хартия“ периодично се повдига от браншови представители, включително в контекста на схемите за обвързано подпомагане.
Въпросът не е само количествен
На този фон, регулации, които предвиждат определени квоти за българска продукция в търговската мрежа, поставят нови изисквания не само към търговците, но и към всички звена в агроверигата – от производството, през съхранението и логистиката, до реалното пазарно предлагане.
Ръстът на производството е положителен сигнал. Но дали това производство е достатъчно за покриване на изисквания като „поне 50%“ остава отворен въпрос. Както и въпросът дали предлаганата регулация ще постигне целта си – или ще създаде допълнително напрежение в една система, в която числата са ясни, но контекстът е сложен.
