Когато производител твърди, че субсидиите отиват при търговските вериги, възмущението звучи разбираемо. Но нека погледнем как функционира системата. Субсидиите се изплащат на производителите по регламент, който няма връзка с търговската реализация. Те не се „преливат“ към веригите. Ако производителят продава под себестойност, това е резултат от липса на пазарна сила и договорна рамка – не от трансфер на публична помощ. Това е опаковка на реална неудовлетвореност, но с грешна причинно-следствена логика. А тя пада при първия сериозен анализ на изпълнителните и законодателните власти.
Ако даден сектор не разполага с механизъм за договаряне на предсезонни обеми, гарантиране на логистика, постоянство и контрол на качеството – той не може да очаква равностойно присъствие в националната търговска мрежа. Стоката може да е местна, но пазарът не е локация. Пазарът е възможност за изпълнение на предвидими ангажименти. Ако тази възможност не е изградена, тя се замества с внос. Не по зла воля – а по логистика и по риск.
Когато твърдим, че забранени препарати влизат с плодовете от Турция, създаваме усещане за нещо притеснително. Но не обясняваме: какво точно означава „забранени“? Какво е МПР? Какъв е контролът по границите? Какви са процедурите за лабораторен анализ? Вносът не е дефиниция за опасност. А липсата на ефективна контролна система – е. Българско не е равно на чисто и всички го знаем.
Нито един от изброените проблеми не е измислен. Но всички са обградени с погрешни логики, които събират харесвания, защото звучат ясно, образно и възмутено. Именно затова са популярни. Но популярността не създава решения. Създава илюзия за консенсус, без да адресира механизма.
Примерът с Румъния – законът за 51% местен произход в магазините – често се дава като спасение. Но в европейското право това е нарушение на свободата на движение на стоки. Румъния беше санкционирана. И въпреки че секторът наистина получи тласък, моделът е политически удобен, но правно и търговски трудно удържим. Това, че работи за кратко, не означава, че е устойчив.
Истинският проблем е, че няма алтернатива на веригите. Няма логистика за малки производители. Няма търговски контра-модел. Няма кооперативна структура, която да създава предвидимост и пазарна дисциплина. И когато тези липси се запълват с емоционална реторика, резултатът е ясен: говорим повече, разбираме по-малко.
Проблемите са реални. Но когато ги обясняваме с образи, а не с анализ, ги оставяме на място. Само че по-звучно. А после се чудим защо нищо не се променя.
Ася Василева
