Демографията до 2040: градовете растат, селата се свиват

Какво всъщност ни казват прогнозите на JRC – и как да го разберем правилно

Градовете ще продължат да растат. Селата – особено отдалечените – ще продължат да се свиват. Това не е изненада, а официална прогноза. Според новия доклад на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC), ако не се промени нищо съществено, тази тенденция ще се засили до 2040 г.

Но цифрите, сами по себе си, не казват достатъчно. Въпросът не е просто къде ще живеят хората, а как ще изглежда икономиката, обществото и територията, когато се пренареди балансът между центъра и периферията.

]Устойчивият спад не е равномерно разпределен

По прогноза на JRC, населението на ЕС ще намалява с около 0,04% годишно до 2040 г. На пръв поглед – незначително. Но разпределението е всичко:

• В градските региони се очаква ръст от +0,18% годишно

• В междинните региони – лек спад от –0,11%

• В селата близо до градовете – по-осезаем спад от –0,35%

• В отдалечените селски райони – трайна структурна загуба от –0,46% годишно

Това не е просто демография. Това е промяна в начина, по който се изгражда животът.
Когато младите си тръгват, възрастните остават. Когато няма кой да работи, натискът върху услугите расте. Когато няма услуги – и малкото останали тръгват.

Не става дума само за хора – става дума за връзки

Моделът, който използва JRC – DELi (Demography, Economy, Land-use interaction) – не измерва само брой жители. Той анализира взаимодействието между население, икономика и земеползване. И показва едно просто, но тежко заключение:

Там, където икономиката се концентрира – хората следват. Там, където липсва икономическа активност – загубата се ускорява.

С други думи: хората не напускат селото, защото е село. Напускат, защото там няма шанс.

Противопоставянето град–село е фалшива рамка

Всички ще кажат: да, така е, градовете растат.
Но не всички градове растат. Не всички села се свиват. Няма универсален сценарий.

Има отдалечени селски региони, които задържат население чрез туризъм, индустрия или природни ресурси.
Има крайградски села, които растат по-бързо от средните градове.
Има умиращи индустриални градове. Има възраждащи се малки общности.

Общите числа не разказват индивидуалната география.
Точно затова JRC предлага да не мислим с еднакви решения за различни територии.

Какво да правим?

Няма единен отговор. Но има посоки, които тежат:

• Повишаване на производителността чрез технологии и достъп до пазари

• Включване в трудовия живот на жени, възрастни, имигранти

• Подкрепа за общности с икономически потенциал, а не само с административен статус

• Инфраструктура, която не наказва разстоянието, а създава достъп

• Обществени услуги, които отговарят на нуждите, не просто запълват карта

Отдалечените села няма да изчезнат. Но ще се променят

В доклада се казва ясно: някои територии ще останат уязвими, други ще успеят да се адаптират – в зависимост от местния контекст, капацитета за реакция и начина, по който се правят политиките.

JRC не предлага сигурност. Предлага карта.
И ако я четем добре, ще разберем, че:

Това, което се случва днес в отдалечените райони, ще се случи и в други части на Европа – само малко по-късно.

Обобщено с данни: какво показва моделът DELi

• Населението на ЕС ще намалява с 0,04% годишно до 2040 г.

• Най-голям спад се очаква в Латвия и Литва (близо –1% годишно), а ръст – в Малта, Ирландия, Люксембург, Кипър и Швеция

• Градовете ще растат благодарение на миграция на хора в трудоспособна възраст

• Отдалечените селски райони ще губят най-много – и като население, и като икономически активни групи

• Съотношението възрастни/трудоспособни ще се влоши навсякъде, но най-осезаемо в периферията

• БВП ще се концентрира в градовете, но най-бърз ръст на БВП на глава от населението се очаква в селата, близки до градове

• JRC препоръчва адаптивни стратегии вместо универсални политики – с акцент върху териториалната специфика, икономическата логика и устойчивостта на публичните услуги