Какво се случва?
От 15 април Европейският съюз започва да налага мита върху определени американски стоки. Мярката е отговор на вече въведените от Съединените щати 25% мита върху вноса на европейска стомана, алуминий и селскостопански продукти. Същевременно администрацията на президента Тръмп потвърди, че ще въведе допълнителни мита върху значителна част от европейския агроекспорт – включително вина, сирена, маслиново масло и преработени храни.
Как се отразява това на европейските фермери?
Когато даден продукт поскъпне с 25% на чужд пазар, той става по-малко конкурентоспособен. Част от износа отпада, а останалата продукция се връща обратно на вътрешния пазар. Това създава свръхпредлагане. В сектори с бавно адаптиращи се производствени цикли – като лозарството или млечните продукти – това бързо води до ценови спадове и натиск върху доходите на производителите.
Българските фермери не изнасят директно за САЩ в големи обеми, но участват в общия европейски пазар. Когато продукцията от Франция, Италия или Испания не може да отиде в САЩ, тя често търси реализация в Централна и Източна Европа. Това увеличава конкуренцията и сваля изкупните цени на българските производители.
Какво се случва, когато ЕС наложи мита върху американски стоки?
Отговорът изглежда симетричен, но ефектите не са. При мито върху американска соя, която е важна за фуражния баланс в ЕС, разходите на животновъдите в Европа ще се повишат. Това е особено чувствително, тъй като над 70% от протеиновите фуражи в ЕС са от вносна соя. По-скъпи фуражи означават по-висока себестойност на месо, мляко и яйца. Ако цените не се компенсират от пазара, маржовете на производителите се свиват.
Ядките също попадат под новите мита. Около 60% от бадемите и 50% от орехите в ЕС идват от САЩ. Очакваното поскъпване е между 15% и 30%, в зависимост от категорията и запасите. При спиртните напитки – като американски уиски и бърбън – се очаква увеличение с до 35%, заради митото и допълнителните логистични разходи.
Защо митата водят до верижна икономическа реакция?
Митото е инструмент, който се прилага на границата, но ефектът му се пренася по цялата производствена верига. Когато се повишат разходите за суровини, се повишават и производствените разходи. Това се случва особено рязко при сектори със слаба възможност за съхранение, кратки срокове на реализация или висока зависимост от внос – каквито са животновъдството и зеленчукопроизводството.
Ако европейските производители загубят пазарен дял в САЩ, това води до нужда от допълнителна подкрепа – субсидии или интервенции – които поставят натиск върху бюджетите. Вътрешният пазар се насища, което води до ценова конкуренция между фермери, която не е породена от производствени фактори, а от геополитическо напрежение. Това е и причината, поради която митата могат да доведат както до по-ниски изкупни цени за производителите, така и до по-високи цени за потребителите.
Какви ценови промени се очакват?
Анализите сочат следните диапазони за повишения на цените:
- Месо и месни продукти: +8% до +15% – основно заради скъпите фуражи и логистиката.
- Мляко и млечни продукти: +5% до +12% – комбинация от фуражни разходи и вътрешна конкуренция.
- Ядки: +15% до +30% – директен ефект от митата.
- Маслиново масло: +10% в ЕС, но до -25% в САЩ – заради загубата на пазар и свръхпредлагане.
- Тестени изделия: +3% до +7% – поради транспортни и енергийни разходи.
- Спиртни напитки (внос): +20% до +35% – директен ефект от митата върху американски марки.
Какъв е макроикономическият ефект?
Ако ЕС не приложи компенсаторни механизми, се очаква годишната инфлация да се увеличи с до 0,4 процентни пункта. Загубата на износ може да намали БВП на Съюза с между 0,3% и 0,5%, според предварителни изчисления. В страни с по-ниски доходи и висока ценова чувствителност – като България – ефектът върху потребителските цени ще бъде по-осезаем.
Защо ефектът се поема от потребителя?
Производителите не могат да поемат целия ръст на разходите – маржовете са ограничени. Дистрибуторите търсят сигурност и калкулират риска в крайната цена. Търговските вериги също прехвърлят разликите нагоре по веригата. В крайна сметка потребителят плаща цената на политически инструмент, който не зависи от него, но променя достъпа му до храна и до избор на пазара.
