Две поредни сутрини с температури под –6°C нанесоха тежки щети върху овощните и зърнените култури в много части на страната. Очаква се в следващите два дни температурите отново да паднат под критичните нива, а земеделските производители говорят за „мраз, а не слана“ – с ясно усещане, че този път последствията ще бъдат сериозни.
„Черешите в нашето стопанство са унищожени на 100%. Слънчогледът е под въпрос. Пшеницата и ечемикът вече показват признаци на повреда. Това не е частична щета – това е събитие от мащаб, който не сме виждали от десетилетия“, казва Мариян Пеев, агроном и председател на ЗКПУ „Мъглен“.
Екстремни условия, които не можаха да бъдат предвидени
В стопанството на Пеев в Южна България пролетниците се засяват когато температурата на почвата достигне 8°C на 5 см дълбочина и когато в продължение на 10 сутрини температурата е над 10°C.
„Влагата тази година я има. Следим прогнозите и температурите. Но никой не очакваше такъв мраз. Това не е обичайна слана. Това е рязко, дълбоко охлаждане – с повреди по всички тъкани. Културите просто не могат да издържат“, обяснява Пеев.
Пострадаха не само овошките, но и пшеницата и ечемикът
Според него проблемът този път не е ограничен като при градушка – не засяга „две села“, а цели райони. Рапицата, която е във фаза цъфтеж, е силно засегната. Пшеницата и ечемикът – във фаза първо коляно – също показват повреди, които дори при възстановяване ще доведат до намалени добиви. Съдбата на слънчогледа е под въпрос.
Въпросът не е само в студа, а в системата
Пеев е категоричен, че в земеделието липсва система за научна подкрепа в реално време. „Всеки агроном говори различно – едни препоръчват ранна сеитба, други късна. Но науката мълчи. Не казва кое е подходящо за кои райони. А когато дойде такава ситуация, няма кой да излезе и да каже: Ето какво следва, ето какво може да се направи.“
Обществото вижда само кадрите, в които фермерите искат пари
Пеев не отрича, че в публичното пространство битува скептицизъм: „Земеделците пак плачат. Разбирам тези гласове. Отвън изглежда, че винаги се иска нещо. Но този път щетата е реална, видима, и най-важното – непредвидима. Нито една технология не може да се справи с такава нощ.“
За много стопанства обаче решението вече няма да бъде в подпомагането, а в справянето с последиците: намалени добиви, компрометирани посеви и загубено време.
„Вече не става дума за локален риск. Това е климатично събитие от национален мащаб.“
Мариян Пеев, с над 20 години опит като агроном на терен, казва просто:
„Такова нещо не помня. Мразът от 7 срещу 8 април ще остане като дата, която обърна календара. А какво ще направим оттук нататък – зависи не само от фермерите.“
Мариян Пеев, които е председател на УС на БАИЗ, призовава земеделците да не спорят помежду си, а да се обединят, за да се намери решение на подобни проблеми за в бъдеще.
