Проблемите с напояването в България не започват от 2025 г. – но тази година те вече не могат да бъдат задържани под формата на намерения. На заседание на парламентарната комисия по земеделие, свикано по инициатива на Българската аграрна камара, министърът на земеделието Георги Тахов обобщи ситуацията с думите: „Три-четири месеца изминаха от началото на годината. Останаха още 8. Няма ПМС, няма бюджет, няма финансиране.“
Има проектни идеи – но няма покритие
Министърът посочи, че се предвижда проектиране на още над 40 съоръжения и възстановяване на 20, както и извличане на наноси от над 50 язовира. Част от главните канали са били ремонтирани с европейски средства за пръв път от 60 години. Загубите на вода по каналите са намалени чрез мярка 4.3 от ПРСР. С национално съфинансиране се планира рехабилитация на още 40 съоръжения до края на годината.
Въпреки липсата на средства, министър Тахов каза, че тази година се очаква да има нормален поливен сезон с изпълнение на заявените от производителите количества. Изпускането на вода от яз. Белмекен е спряно след срещата при премиера, а от яз. Батак е намалено от 15 на 8 милиона кубика. От началото на април водният приток в яз. Белмекен е увеличен с 10 милиона кубика.
Критични зони: Пловдив и Пазарджик
Директорът на „Напоителни системи“ Снежина Динева съобщи, че към момента заявките за вода от производителите в Пловдив и Пазарджик са следните: – Пловдив: 50 хил. дка ориз, 40 хил. дка царевица – Пазарджик: 41 хил. дка ориз, 20 хил. дка царевица
Осигуряването на вода е възможно благодарение на увеличения обем на яз. Пясъчник, който вече е достигнал 30 млн. куб. м. (с 5 млн. повече от последните дни). Въпреки това, притесненията за региона остават. Проектирането и изграждането на нова помпена станция при язовира ще се възложи чрез инженеринг в края на април, но завършването – според Тахов – няма как да бъде очаквано преди края на 2026 г. най-рано, тъй като производителите на такива помпи в света са изключително малко.
Въпросът за напояване от Дунав: технически и политически
По повод предложението за използване на водите на река Дунав, заместник-министърът на околната среда Атанас Костадинов подчерта, че това изисква както колосални средства, така и разрешение от международна комисия. Исторически, напояването от Дунав е било факт. Днес обаче липсва не само инфраструктура, но и координация, за да бъде върнат този модел в работеща форма. Иначе режим за ползване на водата има – разрешителен.
Защо проблемът с водата остава структурен
Въпреки уверенията, че заявките за вода за този сезон ще бъдат изпълнени, остават основните въпроси: Няма финансиране към април. Как ще се реализират заявените проекти без осигурен ресурс? Какво означава „нормален поливен сезон“ при административна блокада и забавено проектиране?
По време на заседанието съпредседателят на Българската аграрна камара (БАК) Илия Проданов определи като сериозен напредък съгласувания график за изпускане на води за месец април. По думите му от документа личи, че „има чуваемост по отношение на количествата“, като водоподаването от язовир „Белмекен“ е напълно спряно, а от яз. „Батак“ – намалено наполовина. Проданов подчерта, че това е резултат от диалога на БАК с премиера и от съвместната работа с институциите, но уточни, че „това не решава проблема“. Според него, графиците за следващите месеци трябва да бъдат внимателно балансирани между нуждите на земеделието, енергетиката и климатичната динамика.
Министърът на земеделието Георги Тахов посочи, че водният приток в яз. „Белмекен“ от началото на април е 10 млн. куб. м, а текущото му ниво е близо 50 млн. куб. м. По оценка на МЗХ, необходимото количество за обезпечаване на поливния сезон от този язовир е около 90 млн. куб. м. Очакванията са, че със снеготопенето през май и юни този обем ще бъде достигнат. По думите на министъра, със заявените количества и очаквания приток поливен сезон 2025 ще протече нормално, при спазване на съгласуваните графици.
Заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов допълни, че към момента общата запълняемост на комплексните и значими язовири е малко над 58%, което е с около 5 процентни пункта по-малко от същия период на миналата година. Язовирите за питейно-битово водоснабдяване са на 68% (спад с 2%), за напояване – близо 37% (с около 7–8% по-ниско), а за енергетика – над 72% (около 2% по-малко на годишна база).
Костадинов отбеляза, че тенденцията не е критична, но „при условие на разумно и устойчиво управление на водите“. Той подчерта, че е необходимо да се подобри координацията и да се уточнят приоритетите за водоползване по направления, включително чрез облекчаване на процедурите за водовземане – тема, по която вече работи създадена в МОСВ междуведомствена група.
Ако водата е основа на производството, то липсата на яснота по нейната осигуреност не е просто технически въпрос. Тя е бариера за планиране, за инвестиции и за доверие в сектора.
Но в същото време – не бива да се подценява фактът, че има оперативен отговор и заявена воля за реални действия. Именно в този контраст между ограниченията и опитите за движение напред се намира и днешната картина в напояването. Едно е ясно. Напояването вече става приоритет и за държавата. Възможностите обаче са лимитирани от реалността и напояване у нас няма да се случи бързо, както всички се надяват.
