Новите климатични реалности изискват нови агрономически решения
В последните години земеделците все по-често се изправят не просто пред предизвикателства, а пред структурни промени в самата логика на сезоните. Класическото определение за умерено-континентален климат вече е все по-малко приложимо: зимите са меки и къси, пролетта започва с температурни сривове, лятото е екстремно сухо и горещо, а есента се простира чак до декември. Преходите между сезоните вече не са плавни, а резки и хаотични, което поставя на изпитание и културите, и техниките на отглеждане.
Ранната сеитба не винаги означава добив
Една от разпространените практики в производството на слънчоглед и царевица е да се сее възможно най-рано, с надеждата културата да избегне летните горещини. Това обаче не отчита натрупването на температурна сума, от която зависи реалното развитие на растенията. Пример: 25 дни при 10°C дават еквивалентен растеж на 11,5 дни при 15°C. В резултат – ранната и късната сеитба често изравняват фазите на развитие, но късната е под по-нисък стрес и с по-добро здраве.
Колкото по-дълго семето престоява в студена, влажна почва, толкова по-голям е рискът от патогенно заразяване. Това води до неравномерно поникване и отслабване на физиологичното състояние още в най-ранните фази – нещо, което не се компенсира по-късно.
Защитата на посевите: кога и как
Пролетните пръскания също изискват прецизност. Много често агротехниката разчита на метеорологични прогнози с очакване за валежи и съпътстващи ги болести. Но гъбните патогени също имат „сезонност“, зависеща от температура и влажност. Например, брашнестата мана спира развитието си над 25°C, докато ръждите се активизират именно при по-високи температури.
Освен това, заразяването зависи и от външни източници – гостоприемници, съседни посеви или остатъци от миналогодишни болести. Без диагностика и консултация с агроном, превантивното третиране може да нанесе повече вреда – допълнителен стрес за растенията, намалена фотосинтетична активност и загуба на добивен потенциал.
Какво се случва с есенниците при късни студове?
В началото на април регистрираните отрицателни температури от -3 до -6°C бяха с продължителност над 4–6 часа на места. Това не е слана – това е мраз, и то в критична фаза на развитие за пшеница, ечемик и рапица. Във фаза вретенене растенията са силно уязвими, особено когато вече са започнали активно натрупване на биомаса. Щетите все още не могат да се оценят окончателно, но вече се наблюдават увреждания по точки на растеж и загуба на част от добивния потенциал.
Какво е разумно да се направи?
Точно в този момент, възстановителната агрономия е ключова. Не с растителнозащитни продукти, а с биостимулатори, аминокиселини и хуминови киселини, които могат да подпомогнат метаболизма на растенията и да възстановят равновесието в условия на стрес. Докато посевите се адаптират, е препоръчително да се избягва допълнителен химически натиск, освен ако не е строго наложен от диагностицирано заразяване.
Адаптацията към климатичните промени вече не е теоретична тема – тя е ежедневна оперативна задача. Това изисква не просто календарно спазване на практики, а системен подход, базиран на наблюдение, измерване и преценка. Най-добрият инструмент на фермера в новия климатичен ред е знанието. И агрономическият съвет – тогава, когато е навреме.
Анализ, подготвен за zemedeleca.bg от
dr. agr. Zoran Petrović,
агроном-консултант от Централна Сърбия с експертиза в адаптивни стратегии при температурен стрес в зърнено-житни и маслодайни култури.
Снимка: Мариян Пеев, председател на ЗКПУ“Мъглен“ и БАИЗ
