България приема 58 000 тона канадска рапица – индустрията се адаптира към дефицита
Един от най-големите кораби, акостирали някога във Варна – Panamax съд с товар от 58 000 тона рапица – е на път да разтовари стока за българската преработвателна индустрия. Рапицата е канадска, а поръчката е на „Олива“ АД – най-големият преработвател на маслодайни култури у нас.
Причината е необходимост. След забраната за внос на слънчоглед от Украйна и по-слабата местна реколта, индустрията работи с ограничен достъп до суровина. При налични мощности за над 4 млн. тона преработка годишно, България произвежда едва около 2.2 млн. тона, дори в добри години.
Страната губи пазарни позиции. В предишни години България беше сред петте водещи износители на слънчогледови продукти в света. Днес – с прекъсната логистика и недостатъчно суровина – част от предприятията са на ръба на спиране.
Канада: по-малко площи, по-добри условия. Рапицата остава приоритет
По данни на USDA Foreign Agricultural Service (FAS), общото производство на маслодайни култури в Канада за стопанската 2025/26 година се очаква да достигне 25.57 млн. тона – слабо повишение спрямо предходния сезон. Основният принос идва от рапицата, чиято реколта се прогнозира на 18.46 млн. тона – с 620 хил. тона повече от 2024/25 г.
Увеличението се дължи на по-благоприятни климатични условия в Саскачеван и Алберта, въпреки намалените площи. Вътрешното преработване продължава да нараства – очаква се производството на растителни масла да достигне 5.3 млн. тона, от които 4.94 млн. тона ще бъдат от рапица.
Почти 4 млн. тона рапично масло ще бъдат изнесени, основно за САЩ, където търсенето се увеличава заради разширяващия се сектор на биогоривата. За сметка на това, експортът на рапични семена ще спадне до 6.5 млн. тона, тъй като все по-голяма част от суровината се преработва локално.
Пшеница: стабилни прогнози, но регионални рискове
Последният доклад на ФАО потвърждава прогнозата за световно производство на пшеница през 2025 г. на ниво от 795 млн. тона – без промяна спрямо март и близо до резултатите от 2024 г. Очаква се ЕС да отбележи ръст от 12% до 135.5 млн. тона, благодарение на възстановяване на площите и добивите след трудната 2024 г.
Въпреки това, недостигът на валежи в източните части на ЕС поставя под въпрос пълния добивен потенциал.
В Украйна реколтата от пшеница ще бъде под средната за последните пет години, заради продължаващия военен конфликт и сушата. През първата седмица на април страната е изнесла едва 147 хил. тона пшеница – значително по-малко от 700 хил. тона за същия период на 2024 г.
В САЩ реколтата също е под натиск – зимната пшеница пострада от суша, а първите оценки показват, че едва 48% от посевите са в добро или отлично състояние към 6 април (спрямо 56% преди година). Пролетната сеитба едва започва – засети са 3% от площите.
Индия обаче очаква рекорден резултат: 115 млн. тона пшеница през 2025/26 г., благодарение на рекордни площи (32 млн. хектара) и благоприятни климатични условия. Въпреки това експортната забрана остава в сила от май 2022 г. – мярка за ограничаване на вътрешните цени.
Царевица : рекорди в потреблението, спад в търговията
В своя априлски доклад USDA повиши прогнозата за световното потребление на царевица през 2024/25 г. до рекордните 1.241 млрд. тона, водено от по-силното търсене в Китай, ЕС и Мексико. В същото време оценката за световните крайни запаси беше намалена до 287.6 млн. тона, заради активни вътрешни доставки в ключови страни и слаби резултати от износа на САЩ през март.
Прогнозите за добивите в Северна и Южна Америка остават стабилни. Аржентина и Бразилия не коригират прогнозите си, докато ЕС се очаква да прибере 59.3 млн. тона – с 1.3 млн. тона повече от предходните оценки.
В Китай, производството ще достигне 300 млн. тона през 2025/26 г., с 1.7% ръст на годишна база. Причините: разширена подкрепа за фермерите, въвеждане на ГМ сортове и ограничаване на вноса чрез мита. Китай остава нетен вносител (8 млн. тона), но увеличава самозадоволяването чрез вътрешна политика.
На борсите:
- Фючърсите за май в Чикаго достигнаха 190,15 $/т (+1.9%)
- Фючърсите за декември се покачиха до 178,8 $/т (+0.8%)
- CONAB повиши прогнозата за реколтата от царевица в Бразилия до 124,75 млн. тона
Геополитика и търговия: митата връщат нова аграрна логика
Търговската война между САЩ и Китай продължава да оказва натиск върху глобалната агротърговия. След новите мита от страна на САЩ, Китай обяви 44% комбинирана тарифа върху вноса на американска соя. Това форсира пренасочване на потоците към Бразилия.
Митата от 20% върху вноса на зехтин от ЕС в САЩ създават ценови дисбаланс, особено за Испания и Италия. Производителите търсят алтернативни пазари, но глобалното предлагане е ограничено, което заплашва с ценови спад в Европа.
ЕС въвежда нова Система за контрол на вноса (ICS2) от 1 април. Тя изисква по-детайлни данни за стоките и цели по-висока проследимост и сигурност, но води до по-висока административна тежест за бизнеса.
Финален пазарен обзор: ценови сигнали и очаквания
Цените на пшеницата останаха стабилни, с леки ръстове в Париж и Минеаполис. Украйна задържа високи експортни цени заради ограничено предлагане. Египет обяви амбиция да прибере 10 млн. тона пшеница през 2025 г.
На Euronext цената на рапицата спадна с 5.25 евро до 512 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам поевтиня с 25 долара до 1215 $/тон.
Според USDA, глобалното потребление на маслодайни култури остава високо, въпреки корекции в добивите. Митата и валутните колебания продължават да влияят негативно. Въпреки това, световните индекси остават стабилни, което показва устойчивост на пазарите въпреки политическия шум.
Заключителен анализ:
Седмицата показа засилена диференциация между пазарите на основните култури.
Пшеницата продължава да функционира като стабилизираща база в агротърговията, със стабилни FOB котировки и добри вътрешни перспективи в ЕС (+12% спрямо 2024 г.) и Индия (нов рекорд от 115 млн. т). Въпреки по-слабите данни от САЩ и Украйна, цената на пшеницата в Париж се задържа около 225 €/т, което сигнализира за устойчива пазарна логика при тази култура. За българските производители това означава, че пшеницата остава инструмент за защита от пазарна волатилност, особено при производители с възможност за качество и проследимост.
Рапицата отчита понижение от 5.25 €/т на Euronext, но индустриалното търсене остава стабилно. Пример е вносът на 58 000 т канадска рапица у нас, който показва, че вътрешното предлагане не е достатъчно, а културата запазва значимостта си за преработвателния сектор. С оглед на това, разширяването на площите с рапица е обосновано, при условие че са налични технологични ресурси и агрономически подходящи условия.
Царевицата отбеляза ръст на фючърсите в Чикаго с +1.9% (до 190,15 $/т) поради прогноза за рекордно глобално потребление (1.241 млрд. т), но с изразен геополитически риск. Новите тарифи от Китай (44%) върху американската соя и царевица поставят под въпрос дългосрочната структура на търговските потоци, като САЩ вероятно ще изгубят пазарен дял в Азия. За производители, ориентирани към експорт, това означава висока ценова волатилност и необходимост от краткосрочна защита чрез фиксирани договори или хеджиране.
Общата рамка остава предпазливо стабилна, но с ясно изразена асиметрия по култури:
- Пшеница = стабилен актив,
- Рапица = индустриален дефицит,
- Царевица = спекулативен риск.
В този контекст производствените решения трябва да отчитат не само агрономически, но и пазарно-търговски аргументи, базирани на сигнали от глобалните котировки, търговските политики и логистичните тенденции.
