Защо част от публичния ресурс не води до устойчиво земеделие
От години се говори за това. Повтаря се в стратегии, анализи, работни групи. Че субсидиите трябва да водят до резултат. Че ефектът трябва да се измерва. Но реалността е различна: правилата се усложняват, а логиката изчезва. И в един момент, незабелязано, субсидията се откъсва от смисъла.
Вече не говорим за потенциален риск. Говорим за реалност, която се вижда в резултатите – и в отсъствието им. През последните години се повтаря едно и също изречение: „Системата трябва да се ориентира към ефект.“ Но ефектът още не се търси – търси се формално съответствие. Прословутите фалшиви фактури тук вършат прекрасна работа.
През 2024 г. България е изплатила над 1,8 млрд. лв. по схемите за директни плащания. Повече от 94% от допустимите площи са били заявени и финансирани, но въпросът остава: колко от тях са реално използвани с производствена цел, а не просто поддържани административно активни?
По данни на Държавен фонд „Земеделие“ над 50 000 земеделски стопани получават подпомагане годишно. Въпреки това, анализите на НСИ и доклади на Европейската сметна палата показват, че повече от три четвърти от стопанствата в България са с ограничена икономическа активност и не покриват минималните прагове за пазарна устойчивост по стандартите на ЕС.
Съществува реална дупка между регламентираната цел на субсидията – устойчиво, конкурентно и пазарно ориентирано земеделие – и начина, по който тя функционира на практика.
Къде точно се къса връзката
Субсидиите не са обвързани с обем на продукция по регламент. Но липсва каквато и да е референтна рамка, по която да се измери дали една площ е в реална агрономическа употреба или само поддържана формално. Дали едни животни са реално продуктивни, или само обикалят планините. Това води до три ключови проблема:
- Инертни стопанства получават подпомагане, без да реализират продукция или без да правят вложения, свързани с развитие.
- Активните производители не получават допълнителен стимул – те оперират при по-високи разходи, но получават същата ставка.
- Пазарната реалност се размива – защото достъпът до подпомагане не е обвързан с ефективност, вложен труд или устойчивост.
По данни от периодични анализи на НСИ и доклади на Европейската сметна палата, значителна част от земеделските стопанства в България получават директни плащания без ясна връзка с реализирана пазарна продукция. Това създава рискова основа, при която публичното подпомагане поддържа административна активност, но не стимулира възпроизводимост или ефективност.
Какво може да се направи в рамките на европейските регламенти
Реалният ефект от всяка политика зависи не само от правилата, но и от това как се прилагат. Въпреки че има рамка за проверки и контрол, фермерите често сигнализират, че тя е избирателно прилагана: проверки с пълна строгост при реалните производители и формално преминаване през документи при т.нар. „виртуални“ стопанства.
Контролът трябва да бъде равнопоставен, но и адекватен: фокусът трябва да е върху реалното стопанско поведение, не върху административната изрядност. Това изисква не повече проверки, а по-умна система за профилиране на риска, която да разпознава сигналите за фиктивност и да освобождава ресурсите за реалните производители.
Въпросът за ефективността не трябва да води до нова бюрокрация. Вече съществува риск от административно претоварване, който фермерите ясно формулират. Затова вместо въвеждане на нови документи или допълнителна отчетност, възможният път е използването на вече налична информация по нов начин – за да се прави разлика между реална и фиктивна активност.
Но дори това не е достатъчно, ако не се отчита пазарната реализация. Без връзка между производството и пазара, контролът остава вътрешно административен, но не измерва ефекта от публичния ресурс. Затова е необходимо:
– Да се въведе индикатор за реализация – не задължително търговски, но поне като проследимост на продукция, достигнала до преработвател, кооперация, пазар или потребител.
– Да се използват вече налични бази данни – например системите за млекосъбиране, отчетените доставки, документиран оборот по НАП, сертификати за реализация.
– Да се създаде минимален пазарен профил на действащо стопанство по сектори – различен за растениевъдство, животновъдство и трайни насаждения.
Това не е нова форма на контрол. Това е отказ от поддържане на фикция. Ако проверките не улавят онова, което всеки на терен вижда, значи не липсва регламент – липсва воля. А когато симулацията се толерира, реалността започва да се разпада.
Понякога справедливостта не значи всички да получат. Понякога значи да има разлика между онези, които работят – и онези, които просто са подали заявление.
Какво остава невидимо в настоящия дебат
От началото на членството си в ЕС България е изпитала всяка възможна форма на изкривяване на публичния ресурс. Добри субсидии за определена култура водят до бърза експанзия – и още по-бърз срив. Въведени стимули, които не са обвързани с производствена логика, се превръщат в самостоятелна цел.
Примери като лавандулата в Добруджа, временния бум на зайци и пъдпъдъци, субсидираните червеи или неработещи „млади фермери“ не са грешки – те са закономерност.
Същото се вижда и в животновъдството: прагът за подпомагане е поставен там, където други държави бракуват животните като нерентабилни. Или в подкрепата за местни породи, отглеждани без връзка с ландшафта, заради който тази подкрепа е въведена.
Ако няма разлика между това кой работи и кой симулира, системата не просто губи ефективност – тя губи посока.
Устойчивостта не може да бъде само отчетена. Тя трябва да бъде възможна. И за да бъде възможна, трябва да се върне връзката между ресурса и реалната способност за производство – дори без да се измерва в тонове.
Истински активните стопанства не губят само средства. Те губят усещането, че има смисъл да се стараеш. Губят ориентация. Защото как се поддържа мотивация, когато виждаш, че онзи, който не прави нищо, получава същото? Или повече? Активните фермери не губят пари, губят смисъл.
Защото ако земеделецът не може да произвежда, но получава – системата оцелява. Но секторът изчезва. И тук вече спорът кое е първично – системата или измамата става много труден за решаване. Субсидията не може да оценява колко произвеждаш. Но трябва да проверява дали изобщо можеш.
Ася Василева
