Идеята за земеделска партия не е нова. Върви в бранша като споделена мечта, като разочарование от политическите посредници и като желание за самостоятелен глас. Но всяко политическо въображение трябва да бъде тествано не по това дали е емоционално разбираемо, а по това дали е структурно възможно.
Земеделието в България не е едно. Има малки, средни и големи производители с несъвместими интереси. Зеленчукопроизводителите, зърнопроизводителите, животновъдите, биофермерите и арендаторите често не просто имат различни приоритети – а влизат в открито противоречие. Общ глас означава обща визия. А такава няма.
Всеки, който говори за обединение, трябва да покаже: обединение около какво.
Системата е затворена. Медийното пространство, ресурсите, институционалните входове – всичко това се контролира от съществуващи политически и корпоративни структури. Нови проекти се появяват само когато някой реши да ги допусне – или когато са удобно използваеми.
Земеделска партия, която не е контролирана, ще бъде атакувана. Земеделска партия, която е контролирана, ще бъде неутрализирана.
Органичното ядро на сектора – активните фермери и свързани групи – е между 100 и 150 хиляди гласа. Това не стига за парламентарно представителство, освен ако не се включат допълнителни групи: регионални, национал-популистки или икономически маргинализирани. Но тогава проектът вече не е земеделски. Той просто използва земеделието като етикет.
Всеки компромис с фокуса носи размиване. А размиването не води до представителство – води до загуба на идентичност.
Извън земеделието, темата се възприема като тясно лобистка, архаична или ретро. Идеята за модерна земеделска платформа, която говори за икономика, климат, продоволствена сигурност и нов тип регионално развитие – не е изговорена. Опитите да се изговори са аматьорски и без ефект. Затова и не се чува.
Ако не можеш да кажеш защо твоят сектор има значение за всички, няма как да поискаш мандат да го представляваш.
Мнозина не търсят партия. Търсят сцена. Не визия. А възможност за влияние. Проект, който не може да влезе в парламента, може да влезе в преговори. Може да бъде инструмент за натиск, за персонални договорки, за включване в системата чрез заплаха от разцепление.
И точно затова темата трябва да бъде поставена така: земеделска партия не е невъзможна. Но е почти сигурно неуспешна – ако се води от интерес, а не от архитектура. От гняв, а не от мислене.
Всеки, който я изрича, трябва да покаже не колко е недоволен. А колко може да издържи тежестта на отговорността. И ако не може – по-добре да не води.
Ася Василева
