Дисбаланс в търговията, натиск върху цените и растяща конкуренция
През текущия сезон (2024/25 г.) Европейският съюз отчита силно намаление на износа на мека пшеница – с 35% спрямо предходната година. По данни към 13 април изнесеното количество достига 16,67 млн. тона, при прогноза от 26,5 млн. тона за сезона. Очакваното изоставане предполага нарастване на крайните запаси, което вече се отразява върху ценовите очаквания на борсите.
Същевременно, вносът на царевица в ЕС е нараснал с 14%, достигайки 16,5 млн. тона. Основната причина за това е по-ниското вътрешно производство и по-високото търсене от животновъдството. Променената търговска картина поставя земеделските производители в ситуация на ценова нестабилност и нарастващ вносен натиск.
Пазарна реакция: поевтиняване при фючърсите, ръст на конкуренцията
На борсата Euronext в Париж фючърсите на пшеницата с доставка през май падат с 5% до 209 €/т, а за септември – с 2,5% до 211,75 €/т. За месец спадът е съответно 7% и 5,7%. За сравнение, украинската пшеница се търгува на нива от 245–255 $/т FOB, което я прави по-неконкурентна на европейските пазари в краткосрочен план, но и изважда ЕС от ключови пазари като Северна Африка и Близкия Изток.
Фючърсите на царевицата на Euronext също се понижават: юнските с 2,7% до 204,75 €/т, ноемврийските с 1,9% до 206,25 €/т. Въпреки че вносът на царевица от САЩ е нараснал рязко (от 0,8% до 21% от целия внос), търговската война между Вашингтон и Брюксел поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на тази зависимост.
Най-активни износители и купувачи
Най-големи износители на пшеница от ЕС остават Румъния (4,63 млн. т), Литва (2,28), Германия (2,05), Латвия (1,93), Франция (1,89) и България (1,67). Сред основните купувачи са Нигерия (2,32), Мароко (2,25), Алжир (1,36), Великобритания (1,1) и Египет (0,95).
Износът на ечемик от ЕС е спаднал с 19% до 4,05 млн. тона. Част от причината е конкуренцията от страна на Русия и Австралия, както и ограниченото търсене на фуражен ечемик в Азия.
Европейската комисия отбелязва, че данните за износа са непълни.
За Франция липсват данни за началото на 2024 г., за България и Ирландия – от началото на 2023/24 г., а за Италия – показателите за последните 4 месеца са частични.
Това означава, че реалните стойности на износа може да бъдат по-високи, но не са видими в официалната статистика. В такава среда взимането на решения на база борсови очаквания и външнотърговски обеми изисква повишено внимание към достоверността на източниците.
