Между 2014 и 2023 г. земеделските производители в САЩ, отглеждащи деветте основни култури (царевица, соя, пшеница, ориз, памук, фъстъци, ечемик, овес и сорго), са получили над 120 милиарда долара под формата на субсидии. За същия период техните пазарни резултати са показали кумулативни загуби от 32 милиарда долара. Разликата – 88 милиарда долара – е дошла чрез директни плащания, извънредни помощи и застрахователни схеми.
Изчисленията показват, че дори ако се изключат ад хок и извънредните плащания, само директните програми и застрахователните обезщетения надвишават пазарните загуби с 42 милиарда долара. Това поставя въпроса: какво се случва, когато държавната подкрепа започне не само да компенсира загуби, а да надхвърля нуждата от компенсация?
Как функционира подпомагането в САЩ
Системата за подкрепа включва три основни източника:
- Програми за директни плащания (commodity programs), които осигуряват фиксирани или гарантирани плащания;
- Застрахователни обезщетения (crop insurance), субсидирани от федералния бюджет и с частично участие на фермерите чрез премии;
- Извънредни и ад хок помощи (emergency programs), прилагани при природни бедствия, търговски войни и политически решения.
За периода 2014–2023 г. разпределението на общата сума е следното:
- 30% от директни програми;
- 32% от застрахователни обезщетения (след премиите);
- 38% от извънредни помощи.
След 2014 г. системата престава да бъде контрациклична. Помощите не се задействат само при спад, а действат независимо от ценовите нива. През 2024 г. например ад хок помощите достигат 10 милиарда долара – почти колкото средната годишна подкрепа за предходното десетилетие (12 милиарда).
Капитализация на очакванията
Този постоянен поток от подкрепа започва да се „вгражда“ в пазарните оценки на активите. Между 2012 и 2024 г.:
- Стойността на земеделската земя в САЩ нараства с 52%;
- Задлъжнялостта на стопанствата се увеличава със 73%;
- Разходите за лихви се повишават със 100%.
Цените на земята растат с 52%, а рентата – само с 21%. Това показва, че цената не се движи от реалната възвръщаемост, а от очакваната подкрепа. Земята започва да се оценява не според това какво можеш да произведеш върху нея, а според това колко помощ можеш да получиш като собственик.
Изкривяване на производствената логика
Тази логика води до следното: новата помощ вече не покрива загуба, а поддържа разходна структура, която самата тя е създала. Фермерите инвестират, задлъжняват се и закупуват техника не защото има икономическа необходимост, а защото вярват, че помощта ще продължи. Очакванията за бъдещи схеми започват да се калкулират в текущи решения.
Пазарът не реагира на резултата от стопанската година, а на вероятността за нова помощ. Това създава среда, в която политическото решение за плащане се превръща в основен икономически фактор. Производството става зависимо от бюджета, не от търсенето.
Какво следва?
Ако този модел продължи, при спиране или дори забавяне на подкрепата ще последва икономически срив. Цените на земята и активите ще се коригират надолу, а фермерите, които са изградили структурата си върху субсидии, няма да могат да покрият фиксираните си разходи.
Това няма да бъде криза на фермерите, а резултат от политика, която е поддържала рентабилност чрез очаквания, а не чрез ефективност.
Първата стъпка към ограничаване на щетите би била просто: държавната помощ да не надвишава пазарните загуби. Всичко над тази граница не е компенсация, а стимулиране на деформация, която в дългосрочен план прави сектора по-уязвим, не по-защитен.
