Рени Тодорова е земеделец-агроном трето поколение, майка на три деца и председател на Северозападния аграрен съюз – част от Български фермерски съюз. Работи в мултинационална компания, консултира фермери, познава полето от Видин до Плевен, а системата – отвътре. Разговаряме с нея не само като експерт, а като представител на поколение, което не иска повече да чака някой друг да го представлява.
– Агроном Тодорова, разкажете накратко за себе си. Как започнахте?
Аз съм на 31 години и съм майка на три деца. Полето ме поддържа в добра форма. Голямо предизвикателство е да съчетавам майчинството с работата си, особено в кампания. Завършила съм Природо-математическата гимназия във Враца, където съм родена. От дете съм свързана с природата, обичам растенията. Избрах паралелка с химия и биология, а по-късно – специалност „Растителна защита“. И баща ми, и дядо ми са земеделци и агрономи. Продължавам тази линия.
Имам собствено стопанство, работя в мултинационална компания, обикалям ниви от Плевен до Видин, наблюдавам различни технологии, различни препарати, различни условия. Давам консултации, занимавам се с администрация, и съм в контакт с десетки стопанства всяка седмица. На практика почти няма нещо, което да не съм видяла. Мога да кажа, че познавам сектора от всички страни – терен, документация, реална нужда.
– Кога успявате да вършите всичко това?
Не е лесно, признавам. Правя най-доброто според ситуацията. Най-голямата ми сила е в агрономията. Смея да твърдя, че съм специалист в растителната защита, следя всички световни новости. Много ми помага и широкият поглед, който имам върху сектора. Обикалям полетата от Плевен до Видин. Това обхваща един доста голям район – Враца, Монтана, Плевен. Различни картини, различни фермери, различен подход, различни технологии и препарати. На практика почти няма нещо, което да не съм видяла.
– Какви са най-важните ви наблюдения като агроном?
Средата на полето е много бързопроменяща се по отношение на активните вещества, с които сме свикнали да работим. Доста от тях вече не могат да се използват от земеделците и се премахват от схемите за растителна защита. Това, което аз виждам като слабост на българския земеделец е, че не търси професионална помощ. Българският фермер не е свикнал да има агроном в стопанството си. Фермерите на европейско ниво застаряват, младите нямат желание да се включват в този бизнес. Според мен, нещата в България са по-добре в това отношение. При нас секторът все още е интересен и младите продължават бизнеса на своите родители. Но нещата в земеделието се променят много динамично. Климатичните промени са все по-ясни. Условията се променят много бързо и това означава, че всичко, което правим на полето – изборът на култури, пестициди, торове – е задължително да бъде съобразен с тези промени. Вижданията от дори преди 10 години вече не важат. Знанията от преди 10–20 години, които агрономите имат, вече не са актуални. Земеделието е бизнес, който както и всички останали напоследък, започва да се развива по-динамично и трябва да сме в час. Земеделците трябва да четат малко повече. Има достатъчно литература, особено ако знаеш и някой чужд език. Но изисква време, отдаденост и ангажираност.
– Има ли все пак някаква обща схема или решенията са индивидуални за всяко стопанство?
Разбира се, че има обща схема. Но със сигурност и тя трябва да е съобразена с индивидуалното. Дори не със стопанството, а с конкретното поле. Смятам себе си за доста компетентен агроном и смятам, че мога да давам и съвети като председател на Северозападния аграрен съюз. Но когато го правя в мрежите, се натъквам на коментари, които не са градивни. Предупреждаваме, че наблюдаваме появата на ефемерни плевели и съветваме земеделците да обърнат внимание и да обиколят полетата. И почват коментари – много е рано, защо подвеждате хората. Или: аз не съм виждал. И това са коментари от човек, който има поглед върху собственото си стопанство на 3 000 дка пшеница. Междувременно аз съм огледала 200 000 дка – във високи райони, в ниски, с различна влажност. На някои места проблемът е критичен и има часове за реакция. На други – няма проблем. Затова съветваме всички. А който няма проблем, разбира се, че трябва само да се радва. Но ако насочим някого да спаси реколтата си, това е по-важно. Случвало ми се е при един фермер, при еднакви условия, на едното поле да има, на другото – да няма.
– Разкажете ни за Северозападния аграрен съюз. Какво стана катализаторът за неговото създаване и защо се нагърбихте и с обществена дейност?
Винаги съм имала активна гражданска позиция. Вярвам, че имам с какво да бъда полезна на земеделието и смятам, че като всяко едно нещо в България има способни и можещи хора. Фермерите в момента са в много тежка позиция. И не само в България – така е и на европейско ниво. Смятам, че хората, които казват, че не можем да променим нищо, не са прави. И понякога се налага младите хора да застанат начело на промяната и да я поведат.
В Северозападния аграрен съюз основната ни цел е да обединим бранша. Смятам, че сме уязвими и слаби, защото има неразбирателства в сектора. Има много съюзи, които функционират, но са структурирани по браншове. Нашата цел е друг тип структура, която да обединява сектор селско стопанство. При нас членуват зърнопроизводители, лозари, овощари, животновъди, пчелари, както и представители на фирми в бранша. Крайно време е фермерите да разберат, че ние сме едно цяло и всички сме звено на една и съща верига. Смятам, че когато имаме проблеми и се заявим като бранш всички заедно, ще бъдем много по-силни.
Северозападният аграрен съюз е много ориентиран да комуникира и защитава интересите на българските фермери на ниво Брюксел и ЕС. В България земеделието е недооценен сектор и обществото е настроено срещу нас.
– Какво формулирате като най-основен и пръв проблем за земеделците в момента?
За момента е климатът. Метеорологичните условия ни поставят на ръба на пропастта. Вторият най-голям проблем, за който може би и самите фермери имат някаква вина, са високите ренти. Двете неща в комбинация, за съжаление, водят до много лоша среда за работа. И мога смело да кажа, че една голяма част от стопанствата работят на загуба. И за съжаление, не говорим за една година, а за няколко години подред. Част от сектора е на практика във фалит.
– Има ли смислени решения на тези проблеми?
Държавата може да направи много. Например, олекотяване на режима на напояването. В България има пълноводни реки, има река Дунав. Колегите от Румъния поливат и то при уведомителен режим, а за нас е забранено. Процесът с разрешителните за напояване е изключително дълъг и тежък в България. Смятам, че това е едно от нещата, които задължително трябва да се направят, за да може българските фермери да сме конкурентоспособни и да се борим със сушата.
Другите неща касаят нормативните уредби и административните условия. Всичко е бавно, сложно и тромаво. Всичко се носи на хартия, което е нон-сенс в наши дни. Рамката, в която функционира секторът, трябва да се олекоти и приспособи към него. Иначе стигаме до едно свръхокрупняване на стопанствата, което не е добро.
Това, от което мен много ме боли е, че протестите и исканията на земеделците винаги се разглеждат от обществото като искания на пари. Обществото има изградена негативна представа за земеделците. А реалността е точно обратната. Ние не сме паразити на гърба на обществото. Ние осигуряваме немалко работни места, плащаме сериозни данъци. Ние сме хора, които произвеждаме храна. Няма по-благородна професия.
– Каква е ситуацията на полето в момента? Имаше доста сериозни застудявания наскоро.
За съжаление, на места застудяванията се отразиха на есенниците. Особено при рапиците. Те бяха в неподходяща фаза за такова драстично понижаване на температурите. Първата стрелка измръзна. Но надолу разклоненията на растенията в момента се възстановяват доста задоволително. Ще има някаква редукция в добивите, но ако годината продължи нормално, смятам, че рапицата няма да е губеща култура.
Пшениците имаха пригор от студа по перифериите на листата, който беше козметичен. При пшеницата и ечемика няма от какво да се притесняват фермерите. При нас в Северозападна България фазите са между вретенене и флагов лист. Време е, който не си е сложил първия фунгицид, задължително да го направи, защото вече наблюдаваме поява на брашнеста мана на места. Дрешлерата за момента се развива най-категорично като заболяване. Започват нападения от насекоми. Време е да се появи житна пиявица, така че е време за тези, които не са направили първо третиране с фунгицид и инсектицид, да го направят.
Колкото до хербицидните третирания – смятам, че всички вече трябваше да са ги извели, освен на местата, където чакат да се загрее почвата и да се появят всички житни плевели. Време е да се направят и там хербицидни пръскания срещу житни плевели като див овес, райграс, власатка.
Пролетната кампания върви с пълна пара. По-голямата част от площите са вече засяти. Студът оказа влияние на пролетниците, които бяха засяти рано и успяха да поникнат. Но като цяло на повечето места ще преболедуват с известен стрес. Съветът ми е стопаните да се опитат да изкарат такива насаждения от стреса чрез органични подобрители, аминокиселини и органични вещества. Със сигурност да не започват с химическите третирания.
Смятам, че за момента на полето всичко е горе-долу наред, като изключим, че времето уж е дъждовно, но за момента реални количества дъжд на полето няма. Вали през ден, но по половин-един литър – количества, които нямат стопанско значение. Сушата отново ще е проблем.
„Искам да бъда полезна – не само като агроном, а като човек, който разбира какво означава да работиш със земята и да носиш отговорност. Вярвам, че в българското земеделие има бъдеще, стига да го направим място, в което младите виждат смисъл. Това е и моята лична мисия – да има приемственост, защото този отрасъл не е слаб. Просто не винаги е разбиран.“ С тези думи завършва разговора ни агроном Рени Тодорова.
