България: Слаб интерес и наблюдение на влагата
На вътрешния пазар през седмицата преобладаваха спокойни ценови движения. Фуражната пшеница се търгуваше около 330–340 лв./т без ДДС, хлебната – около 360–370 лв./т. Царевицата запази нива около 320–330 лв./т. Търсенето остана ограничено. Продължава сеитбата на царевица и слънчоглед, като земеделските производители следят прогнозите за почвена влага в ключови региони, особено в Североизточна България, където валежите през април подобриха влагозапасяването, но не навсякъде в достатъчна степен.
ЕС: Повишен добив на пшеница, стабилен при рапицата
Службата за мониторинг на агрокултурите (MARS) повиши прогнозата за добива от мека пшеница в ЕС за 2025 г. от 6,00 т/ха на 6,03 т/ха, което е с 8% над нивото от миналата година. При рапицата прогнозата остава непроменена – 3,2 т/ха (+9% спрямо 2024 г.).
Южна Европа се възползва от обилни валежи, докато в Централна и Северна Европа сушата остава ключов ограничител. Сеитбата на царевица и слънчоглед продължава, а ячемикът и захарното цвекло са почти приключили. Има закъснения в Централна и Източна Европа заради променливо време. Въпреки това, реколтните перспективи в Испания и Румъния се очертават като надсредни.
Световните пазари: от геополитика към климат
Климатичните условия в САЩ и Черноморския регион изместиха фокуса от митата и валутите. Валежите в САЩ, Франция и Германия доведоха до понижено напрежение по борсите, докато силното евро ограничава конкурентоспособността на ЕС.
Международният съвет по зърното (IGC) отчете:
- Световна прогноза за пшеница 2025/26: 806,4 млн. т (+1% спрямо 2024/25)
- За ЕС: 133,6 млн. т (+3% спрямо предходната година)
- Намаление в цените на пшеницата с 1% на месечна база
Украйна: Повишение в стойността на износа, спад в обемите
По данни на украинския министър на аграрната политика:
- Средна цена на износ: 443 USD/т (315 USD/т година по-рано)
- Износ на пшеница: 13,6 млн. т (спрямо 15,4 млн. т през 2023/24)
- Царевица: 18,1 млн. т (спрямо 22,2 млн. т)
- Ръст в износа на продукти с добавена стойност: биоетанол, растителни масла, месо
Цените на пшеницата (231 USD/т, +27,4% г/г), царевицата (217 USD/т, +27,1%) и соята (409 USD/т, +4,3%) показват ръст. Независимо от това, прогнозата на USDA за украинската реколта 2025/26 е 17,9 млн. т – най-ниската за последните 13 години.
Русия: Прогноза за увеличение на добива, но спад в износа
SovEcon повиши оценката за руската пшеница на 79,7 млн. т. Зимната пшеница е в добро състояние – само 5% от площите са в риск, спрямо 37% през ноември. Експортът обаче е под средното за четвърти месец – 2 млн. т за април (5 млн. т преди година).
Причините:
- ниска рентабилност,
- по-висока цена от конкуренцията (250–252 USD/т срещу 244 USD/т за френска пшеница),
- спад в търсенето от Алжир и други купувачи.
Аржентина: Прогнозирана втора по големина реколта в историята
Прогнозата за 2025/26 е 20,5 млн. т (+10,2% спрямо 2024 г.). Площите за пшеница се увеличават с 6,3% до 6,7 млн. ха. Добрата почвена влага и по-ниските производствени разходи стимулират производството.
САЩ: Силен износ, меко време
Цените в Чикаго останаха устойчиви, подкрепени от 90-дневна пауза в митата и силен износ. Продажбите на царевица са близо до средните за периода, а очакванията за новата реколта остават слабо оптимистични.
ЕС: Силен натиск върху цените заради еврото
Пшеницата в Париж достигна ново дъно – 208 евро/т по септемврийския контракт. Високото евро и мекото време ограничиха пазарния интерес. Единствено Франция повиши сезонната си оценка.
Китай и Африка: Запаси, износ и несигурност
В Китай се очаква умерен ръст в търсенето на пшеница, но вътрешните запаси остават високи. Индия отчита тригодишен връх на запасите, което оказва натиск върху международните котировки.
Африкански и арабски страни увеличават изкупуването на зърно. Алжир е резервирал близо 600 000 тона пшеница, предимно от Румъния и Украйна. Тунис и Йордания също активизираха заявки. Иран обяви търгове за 120 000 тона царевица и ечемик. Вносът на царевица в ЕС е нараснал с 14% на годишна база.
Тенденции и анализ:
- Пазарният фокус се измества от геополитиката към реколтата. Времето и агротехническите условия вече играят водеща роля в ценовите движения.
- Силният долар поддържа конкурентоспособността на САЩ, докато ЕС губи позиции заради скъпото евро.
- Цените на основните зърнени култури са стабилни, но слабото глобално търсене ги ограничава. Въпреки ръстовете в стойността, реалният натиск от страна на търговията остава ограничен.
- Износът на Украйна се измества към продукти с добавена стойност, но при намалени обеми, което поставя въпроси за логистичната устойчивост в дългосрочен план.
- Африка и Близкият изток продължават да нарастват като ключови пазарни зони. Повишената активност от Алжир, Йордания и Иран показва структурна зависимост от външни доставки.
- Китай и Индия задържат високи вътрешни запаси, което води до глобален натиск върху цените, особено при пшеницата.
Анализ и прогноза:
Настоящата картина показва баланс между нарастващи добиви и слабо търсене. Цените в краткосрочен план вероятно ще останат под натиск, освен ако метеорологични събития не нарушат прогнозите. Натрупаните глобални запаси, особено при пшеницата, ограничават потенциала за рязко поскъпване. Очакванията за нови доклади от USDA и IGC ще играят ключова роля в посоката на пазара. Вниманието следва да се насочи към климатичните условия в Черноморския регион и САЩ, както и към валутните движения между долара и еврото.
- Пазарният фокус е вече върху времето и реколтата, не върху митата
- Цените са стабилни или леко спадат, въпреки силното търсене на износ
- Силната позиция на долара облагодетелства САЩ, еврото натоварва ЕС
- Реколтните перспективи в ЕС, Русия и Аржентина се подобряват
- Украйна преминава към продукти с добавена стойност, но обемите намаляват
Финален коментар:
Зърнените пазари навлизат в нова фаза – не толкова на волатилност, колкото на системно пренареждане. Свикнали сме цената да реагира на новина. Все по-често ще виждаме как цената реагира на логистика, на достъп до кредит, на вътрешен фискален режим. Тези, които четат само графиките, ще изостават. Пазарът не се движи от цената, а от способността да я удържиш във веригата. Следващите месеци няма да покажат кой предвижда, а кой разчита мълчанието на пазара точно.
Важно е да се уточни: спад в износа от Украйна и Русия не означава автоматично недостиг. Глобалното предлагане остава високо, заради стабилни добиви в ЕС, Аржентина и САЩ, както и значителни начални запаси в Индия и Китай. Освен това търсенето от страна на ключови импортьори остава ограничено, което води до балансиране на пазара, а не до дефицит. Цените ще останат чувствителни към климатичните данни, но в основата си натискът е от фундаментална структура, не от моментен шок.
Анализ: Явор Стойнев, пазарен съветник по международна търговия на аграрни продукти (независим)
