Какво не работи в системата за обезщетения при зоонози и какво означава това за фермерите в България? Стоян Чуканов – национален координатор в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и председател на УС на Асоциацията за развъждане на месодайни породи животни в България – говори от първо лице: като представител на сектора и като стопанин, преминал през бруцелоза в собственото си стопанство.
Господин Чуканов, проблемът със зоонозите и обезщетенията вече ще е все по-актуален. Самият вие имате личен опит с бруцелоза във вашето стопанство. Това е риск, който винаги ще съществува в животновъдството. Какъв е проблемът обаче?
Бруцелозата не е ново заболяване в България. Имаме я отдавна, влачим я с години и, ако не променим протокола за реакция и методиката за обезщетения, ще продължим по същия начин. И това не е изискване от Брюксел. В други държави членки на ЕС протоколите са различни и по-гъвкави – и там фермите се съхраняват. При регистрирано огнище се евтаназират или принудително се колят всички животни. След обеззаразяване производството започва отново в разумен срок – до една година. Това дава реален шанс за оцеляване.
У нас се обезщетяват само заразените животни. Тестовете се правят на всеки три месеца, за да се улови насищането на бактерията в организма. Но през това време има животни, които са заразени, но не се отчитат от теста. Те остават и продължават да разпространяват заразата.
В моя случай процесът продължава вече една година. Една година без възможност да реализирам продукция, освен в една-единствена кланица. Добре, че я осигурихме благодарение на Министерството. През това време нямаш право на развъдна дейност. Биците трябва да се изведат, защото също са преносители на заразата – тя се предава чрез телесни течности.
Провеждат се постоянни обеззаразявания на фермата – това струва пари и време. А не знаем дали има още заразени животни. Дори и днес да са с негативен тест, след три месеца резултатът може да е положителен. Ситуацията е абсурдна.
Миналата седмица входирахме писмо в МЗХ от името на Асоциацията с искане за среща с министър Тахов и директора на дирекция „Животновъдство“, за да обсъдим тези проблеми.
С размера на обезщетенията как са регламентирани нещата?
Проблемът с обезщетението е, че се изплаща изключително бавно. От май до декември – седем месеца в моя случай. И не е адекватно като размер. Методиката използва данни от НСИ, но там липсва актуална информация за животни под селекционен контрол. Елитни животни, внос от чужбина, се обезщетяват по цени на безпородна крава. Ползват се данни от кланици за ремонтни млечни животни – което няма общо с цена на селекционна юница на първо теле. Няма какво да сравняваш.
Затова много стопани отказват да предават животните или търсят начини да заобиколят системата. Това задълбочава проблема със здравето на животните и разпространението на заболяването. Хората са поставени пред избор между финансов срив и риск за здравето на стадото. Това не е справедливо.
Необходима е пълна преработка на протоколите и методиките за обезщетение. Стопаните трябва да получават адекватна компенсация, за да бъдат мотивирани да съдействат. Това е в интерес не само на тях, а на всички – за да се овладее заболяването и фермите да се възстановят. Защото сега – крият, продават болни животни, и болестта се връща отново и отново.
Да, и стопаните имат вина – искат фактури на по-ниска стойност, за да не плащат по-ниски налози. Но друг абсурд е, че върху обезщетението се дължат данъци, защото се третира като приход по Закона за счетоводството.
Още един проблем – обезщетенията се изчисляват на база последното приключило тримесечие. При нас това беше 2023 г., с цена 2,71 лв./кг. Такива цени на животни няма. Попитах дали някой може да ми намери животни на такава цена – ще купя веднага. Не може да се възстанови стадо с такива стойности. Във Франция една породиста крава с родословие е 4000–5000 евро.
От ИАСРЖ има някаква бонификация, но базата пак е 2,71 лв./кг. Попитах защо не може да се използват цените от Евростат. Оказа се, че макар да сме член на ЕС, Евростат не е признат източник за България според протокола. А там цените са напълно различни. Направихме оценка на селекционните животни, но БАБХ няма самостоятелен бюджет за тази цел и средствата се превеждат чак през декември. Животни, евтаназирани през май, се плащат в края на годината. Това са седем месеца.
Епизоотичната обстановка в Европа става все по-напрегната. Този проблем ще застава все по-често и по-остро…
Да. Миналата година бях в централата на ФАО в Рим – директорът на дирекцията за зоонози потвърди, че положението става все по-неконтролируемо. В Испания, например, също върлуват болести при свинете. В топлите страни, с климатичните промени – колкото и да ги отричаме – болестите се разпространяват все по-често чрез насекоми. Тези болести идват от юг.
Това налага преразглеждането на системата за обезщетения, за да не изпадаме непрекъснато в хипотезата Велинград…
Законът трябва да се спазва. Зоонозите не са нещо безобидно – моят тракторист се разболя и влезе в болница. Това не е дребно нещо. Но за съжаление, тези случаи се използват за други цели, а после страдат всички. И болестта се разраства. Прогресира геометрично.
Какво е вашето предложение към МЗХ?
Протоколът е остарял и трябва да се преразгледа. Не казваме да се премахне. Има административни рамки, които трябва да се спазват. Но трябва да се използва база от Евростат. Там има категории – по пол, възраст, селекционен статус на животните. Оттам трябва да тръгне методиката. Освен това – постепенната евтаназия трябва да се спре. Това е мъка без край. По-добре един бърз удар, отколкото ужас без край. При мен се случва три пъти. Не знам дали това е краят.
Регулирането на протокола ще внесе спокойствие в един и без това труден сектор.
Въпреки проблемите, обаче, секторът на месодайното животновъдство у нас се възражда. Но за това – в следващата част на интервюто ни със Стоян Чуканов.
Интервю на Ася Василева
