Преди три години прогнозите за световно лидерство на Украйна в износа на замразена малина звучаха като шега. Днес това е реалност, коментира икономистът от инвестиционния департамент на FAO Андрей Ярмак. Въпреки войната, липсата на работна ръка и проблемите с електрозахранването, за последните три сезона износът на замразена малина от Украйна се е удвоил. Страната вече е сред първите пет най-големи износители на замразена малина в света и заема лидерска позиция по нетен износ, изпреварвайки не само Полша, но и дългогодишния лидер Сърбия, съобщават анализатори от EastFruit.
Украинският малинов бум: растеж въпреки предизвикателствата
Украйна е една от малкото европейски държави, където площите с малина не намаляват, а капацитетът за преработка нараства. Главният агроном на бранда Tevitta (част от LNZ Group) Игор Науменко споделя, че компанията работи върху 50 хектара с малина и планира разширение, като интересът към разсадите нараства в цялата страна.
„Виждаме устойчив интерес към малината, както от страна на малки фермери, така и от индустриални производители. Ние вече работим по проект за разширение на нашите насаждения с нови сортове като ‘Дельнива’, които позволяват механизирано прибиране на реколтата. Това е нашият отговор на растящите разходи за ръчен труд и път към по-висока рентабилност“, коментира Науменко.
Климатичните условия продължават да благоприятстват отглеждането на малина, въпреки че 2024 и началото на 2025 г. донесоха крайности като горещини и късни слани. Според Науменко, осигуряването на вода и хранителни вещества е критично, тъй като без тях добивите могат да паднат драстично.
Предимството на малината е бързата възвръщаемост на инвестициите – реколтата може да се събира още на втората година. В допълнение, нараства броят на предприятията за замразяване, които предлагат на фермерите безплатен посадъчен материал с условие за обратно изкупуване. Изкупните цени през миналия сезон достигнаха 40 UAH/кг (около 2 лв/кг), а експортните цени за висококачествена малина започваха от 3,2 EUR/кг (около 6,25 лв/кг).
Държавна подкрепа и роля в развитието на териториите
Държавните грантове за развитие на градинарството, ягодоплодното производство и лозарството също подпомагат сектора. Финансирането е между 140 000 и 400 000 UAH на хектар (около 7 000 до 20 000 лв/ха) за площи между 1 и 25 хектара, като покрива до 70% от стойността на проекта.
В България, където дребномащабните производители на малина също са значителна част от сектора, подобни стимулиращи програми и модели за договаряне с преработватели могат да предложат нови възможности за устойчиво развитие.
Технологични подходи и предизвикателства в малиновото производство
Рентабилността на малината зависи силно от технологията на отглеждане. В Украйна навлизат нови сортове като „Дельнива“, които позволяват механизирано събиране на плодовете. При ръчен труд, който остава скъп, рентабилността е между 5% и 15%, докато с механизация тя може да нарасне с до 30%.
За българските производители това е важен урок: въвеждането на механизация, подборът на подходящи сортове и оптимизацията на агротехниката стават ключови фактори за конкурентоспособност.
Изборът на сертифицирани посадъчни материали е друга критична стъпка. Нискокачествени разсади носят риск от заразяване на плантациите и загуба на добиви.
Пазарна реализация: от суровина към добавена стойност
Макар че украинската малина се радва на високо качество, 95% от продукцията все още се продава като суровина. Данните показват, че средната цена за тон украински аграрен експорт е 309 долара (около 560 лв/тон), докато Полша постига 1560 долара за тон (около 2 830 лв/тон) чрез преработка и добавяне на стойност.
За българските малинопроизводители това означава ясна посока: без изграждане на собствени мощности за сортиране, замразяване или преработка в продукти с висока стойност (конфитюри, сокове, замразени плодови смеси) трудно ще се постигне устойчиво развитие на сектора.
Развитие на експортните пазари
Украинската малина навлиза успешно на западноевропейските пазари – Германия, Чехия, Австрия, Франция, както и в Канада и САЩ. Делът на Полша в украинския експорт е намалял от 63% на 35%, като доставките за по-високодоходни пазари растат.
Българските производители също трябва да насочат усилията си към преки доставки за такива пазари, вместо да зависят от прекупвачи и реекспорт.
Перспективи и рискове за 2025 година
Прогнозите за сезон 2025/26 са позитивни, като се очаква нов ръст на износа и навлизане на още нови пазари в Западна Европа и Северна Америка. Въпреки това експертите предупреждават за възможен спад в цените на замразената малина към края на годината, поради пренасищане на пазара и постепенно намаляване на потреблението.
На фона на тези тенденции, успешните стратегии за производителите включват:
- Диверсификация на пазарите – насочване към пазари с по-висока покупателна способност като Германия, Франция, Канада и САЩ.
- Развитие на продукти с добавена стойност – производство на конфитюри, сиропи, замразени миксове и сокове за директен експорт.
- Инвестиции в качествени сортове и механизация – за намаляване на разходите за ръчен труд и увеличаване на рентабилността.
- Стандартизация и сертификация – въвеждане на международни стандарти като Global GAP и BRC за улесняване на достъпа до премиум пазари.
Стратегическата посока за българските фермери е ясна: без активно адаптиране към тези изисквания, устойчивото развитие на малиновия сектор ще бъде трудно в условията на глобални пазарни промени.
