Фермерите намаляват, но стадата се увеличават
Милтън Орр, земеделски съветник в окръг Грийн, Тенеси, гледа към хълмовете и казва с тъга: „Помня, когато тук имаше над 1000 млечни ферми. Сега са останали по-малко от 40.“ Това беше преди шест години. Днес в окръг Грийн функционират само 14 млечни ферми, а в целия щат Тенеси – едва 125.
Тенденцията е сходна в цялата страна. През 1970 г. в САЩ са работили над 648 000 млечни ферми. До 2022 г. броят им е спаднал до 24 470. В същото време общият брой на млечните крави е останал относително стабилен, благодарение на ръста в размера на стадата. Днес над 60% от млякото в САЩ се произвежда във ферми с над 2500 крави.
Тази концентрация засяга сериозно селските общности: изчезват не само фермери, но и свързани бизнеси като ветеринарни клиники, мандри, транспортни услуги. Намалява и възможността потребителите да проследяват как и къде е произведено млякото.
Как работи системата за заплащане на млякото
Основният проблем е начинът, по който фермерите получават заплащане за млякото. През 1937 г. са създадени Федералните разпоредби за млечния пазар (Federal Milk Marketing Orders, FMMO), чиято цел е да се установи минимална месечна цена според крайната употреба на млякото.
Млякото се класифицира според крайното му предназначение:
- Клас 1: бутилирано мляко (традиционно с най-висока цена)
- Клас 2: кисели млека, кремове, меки сирена
- Клас 3: твърди сирена като чедър
- Клас 4: масло и сухо мляко
Системата разделя страната на 11 региона. Например, Флорида и Апалачите зависят от продажбата на бутилирано мляко (Клас 1), докато Средният Запад е фокусиран върху сирена и масло.
Кризата на доходите въпреки растежа на производството
Анализ на Университета на Тенеси от 2022 г. показва:
- Средната цена за 100 паунда мляко (около 45,4 кг) е била 18,57 долара.
- Средните разходи за производство на 100 паунда мляко са били 25,80 долара.
Това означава, че фермерите системно са продавали под себестойност.
Конкретен пример:
- При крава, произвеждаща 24 000 паунда мляко годишно (около 10 886 кг), приходът е бил около 4457 долара.
- Разходите обаче са достигали 6192 долара.
Основните причини за растящите разходи са:
- скъпият фураж,
- дефицитът на квалифициран труд,
- нарастващите цени на горивата,
- ветеринарните грижи и поддръжката на оборудване.
Как оцеляват големите ферми
По-големите ферми оцеляват чрез икономии от мащаба и инвестиции в технологии:
- Роботизирано доене
- Въртящи се доилни зали
- Носими устройства за наблюдение на здравето и репродуктивността на животните
- Договори за фиксиране на цени на фуражите и млякото
Кооперативи като Dairy Farmers of America помагат чрез колективна преговорна сила и споделяне на разходи.
Защо регионалните различия имат значение
Регионите, в които млякото се продава основно като бутилирано (Клас 1), са по-уязвими. Потреблението на прясно мляко в САЩ спада с всяка изминала година, докато потреблението на сирене, масло и кисело мляко расте. Това създава напрежение в системата, тъй като бутилираното мляко носи най-висока цена, но делът му в потреблението намалява. В същото време продуктите от Клас 3 и 4 (сирене, масло, сухо мляко) не получават същата ценова премия, а именно към тях се насочва пазарът.
Причината за тази промяна в потреблението е промяната в начина на живот и навиците на американците. Сиренето и другите преработени млечни продукти по-лесно се вграждат в бързи и полуготови храни, които са доминиращи в диетата на съвременните семейства. Пиенето на прясно мляко, особено сред възрастните, намалява. В същото време потреблението на сирене и масло е рекордно, особено в ресторантите, в готовите храни и в кетъринга.
И тук се появява парадоксът: за да се произведе 1 кг сирене, са нужни около 10 литра мляко. Значи повече сирене = повече мляко. Това е вярно. Но за фермера, който продава мляко, не е важно колко литра ще се използват, а на каква цена ще му бъде платено млякото според неговото предназначение. А млякото, което отива за сирене (Клас 3), се изкупува по-ниско от това за бутилиране (Клас 1), защото преработвателите поемат голяма част от добавената стойност. Така че въпреки по-високото общо потребление на млечни продукти, приходите на фермерите не растат в същия темп. Някои дори намаляват.
Системата на плащане по класове не е адаптирана към тази трансформация.
Механизми за защита, които не решават проблема
Има програми като Dairy Margin Coverage, които компенсират фермерите при голяма разлика между приходите от мляко и разходите за фураж. Това е федерална програма, която използва фиксирани прагове и компенсира при достигане на определена граница между доход и разход. Освен нея, съществуват и застрахователни продукти като Livestock Gross Margin (LGM) и Dairy Revenue Protection (DRP), които позволяват на фермерите да хеджират риска от спад в цените или ръст в разходите.
Тези инструменти обаче изискват добра финансова грамотност и активна пазарна стратегия, което е трудно постижимо за малки стопанства. Освен това те облекчават натиска в краткосрочен план, но не променят системния дисбаланс: фермерите все по-често произвеждат на загуба, а компенсаторните механизми не променят основата на модела.
Семейните ферми и предизвикателството на наследяването
97% от млечните ферми в САЩ са семейни. Средната възраст на фермерите е 58,1 години, а само 9% са на възраст под 34 години. Само 53% имат план за наследяване.
Това създава риск голяма част от съществуващите стопанства да изчезнат, защото няма кой да ги поеме. Мнозина от следващото поколение се отказват, виждайки тежката икономическа реалност.
Какви реформи се обсъждат
Реформите на Федералните разпоредби за млечния пазар целят:
- Отразяване на увеличеното съдържание на мазнини и протеини в съвременното мляко
- Корекция на формулите за изчисление на цените на сирене, масло, сухо мляко
- Промяна на начина, по който се определя цената за Клас 1 мляко
Министерството на земеделието на САЩ също подкрепя Инициативи за иновации в млечния бизнес чрез грантове, изследвания и техническа помощ.
Преки продажби и операции с добавена стойност
Все повече фермери опитват да продават директно мляко и млечни продукти на потребителите. Това увеличава стойността на продукцията, но носи нови рискове: необходимост от инвестиции в преработка, маркетинг, логистика и пряк контакт с пазара.
Какво показва тази картина
Млечните ферми в САЩ намаляват не защото фермерите не работят, а защото икономическата и регулаторна система вече не съответства на реалността на тяхното производство. Реформите може да донесат промяна, но докато те станат факт, всяка година още ферми затварят врати.
И в Европа динамиката е сходна: потреблението на млечни продукти като сирене и масло расте, докато консумацията на прясно мляко спада. Това измества тежестта от продажбата на сурово мляко за директна консумация към преработените продукти. Но както в САЩ, ценовата структура остава ориентирана към суровината, а не към крайния продукт. Фермерите получават заплащане за литър мляко, без пряка връзка с пазарната стойност на произведеното сирене или масло. Така дори при нарастващо общо потребление на млечни продукти, приходите на производителите не растат пропорционално. Разликата остава в преработката и дистрибуцията, а не на фермата.
