Как започва едно недоразумение, което може да прерасне в забрана? Темата за класификацията на розовото масло отново стана актуална след изявление на проф. Иван Бъчваров от Софийския университет по време на представяне на междинни резултати от изследване, инициирано от Община Казанлък. Според него, ако бъде приет в настоящия му вид, проектът за промени в европейския регламент относно класификацията, етикетирането и опаковането на химикали (CLP) ще постави производителите на етерични масла в ситуация, в която производството става икономически и технологично неосъществимо.
Какво се случва, когато природата бъде разглеждана като формула? Предложението на Европейската комисия предвижда етеричните масла – включително розовото – да бъдат разглеждани не като природен продукт, а като съвкупност от изолирани химически съединения. Макар и да не съдържа пряка забрана, механизмът, по който се предлага да бъдат регулирани, създава практически невъзможни условия за производство и търговия.
Колко съставки са нужни, за да бъде нещо обявено за риск? Регламентът изисква всяка съставка с дори минимално присъствие да бъде обект на индивидуална оценка за риск. В случая на розовото масло, това означава анализ на над 200 съставки – някои от които в концентрация под 0,01%. Ако дори една от тях попадне в списък със съмнение за въздействие върху здравето, целият продукт може да бъде прехвърлен в друга категория – с последствия за етикетирането, ограниченията за употреба и задълженията към производителите.
Как изглежда „достъпният пазар“, когато достъпът не е по джоба на никого? Производителят ще трябва да докаже с лабораторен анализ, че във всяка партида не надвишава граници, които тепърва ще се определят по новия механизъм. В България няма сертифицирани лаборатории, които могат да извършат подобен анализ с нужната прецизност. Това не е проблем на добрата воля или желанието за съобразяване – това е структурен капацитетен проблем, който на практика изключва голяма част от сектора от реалния достъп до пазара. Допълнително, създава неравностойна ситуация между страните производителки, в зависимост от нивото на тяхната техническа и аналитична инфраструктура.
Може ли регулация да замени доказателство? Промяната не изхожда от нови научни доказателства за вреда, а от формална логика, прилагана механично върху продукти с биологичен произход. В научната литература розовото масло има над 99% позитивна оценка на въздействието, включително в изследвания с клетъчни култури, при които ниски концентрации водят до повишена метаболитна активност. Според проф. Бъчваров, този ефект може да се окаже дори селективен – стимулиращ за млади клетки и ограничаващ за стари. Въпреки това, регулаторният фокус остава върху потенциалните рискове, произтичащи от лабораторно изолиране на отделни компоненти.
Какво се случва, когато логиката на предпазване измести реалността на производството? Процесът по вземане на решения продължава. Следващото преразглеждане на регламента е след около две години. Дотогава трябва да бъдат събрани достатъчно научни, практически и икономически доказателства, че предложеният подход не просто е трудно приложим – той е непропорционален спрямо реалния риск и създава нови бариери, които секторът няма как да преодолее без значителни инвестиции, за които няма предвидени механизми.
Тук не става дума за това дали розовото масло ще остане разрешено. Става дума за това какви ще бъдат изискванията за неговото производство – и дали те ще бъдат изобщо изпълними. Ако не са, последствията ще бъдат същите като при забрана, просто без да бъдат наречени така.
