Минусови температури по време на цъфтеж: рапицата под заплаха Последните две нощи с температури от -2°C поставиха рапицата в критично състояние. Културата е в активен цъфтеж, а щетите се виждат – полетата започват да променят цвета си на петна. Мариян Пеев, председател на ЗКПУ „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие, част от Българския фермерски съюз, съобщава, че пораженията са налице и няма как да бъдат подминати.
Силните мразове от началото на април оставят трайно отражение Въпреки надеждите за регенерация – чрез нови разклонения от стъблото – и уверенията, че рапицата ще се възстанови, текущите условия доказват обратното. Последните студове в Южна България са почти пагубни за потенциала на културата. Състоянието не се подобрява – напротив, напрежението нараства. Въпреки приказките за регенерация и избиването на нови разклонения от стъблото, това не се случва – щетите от началото на април се задълбочават, а последните нощни застудявания ускоряват влошаването на картината.
Слънчогледът също е засегнат По думите на Мариян Пеев, и слънчогледовите посеви не се развиват нормално. Във фаза на втора двойка листа растенията не показват напредък. Корените не се формират добре, а част от площите са под постоянен стрес. Въпреки че температурата на почвата достига 12°C, нощните стойности остават под нулата, което блокира нормалната вегетация.
Климатичните условия стопират пролетната сеитба Късните сеитби също са затруднени. Климатичните условия са тежки, а стимулирането на културите не дава резултат – липсват вегетация и фотосинтеза. Пръскането с хербициди допълнително ще натовари растенията и може да влоши още повече състоянието им.
Нужни са оглед и реалистична оценка на риска Мариян Пеев подчертава, че трябва да се направят огледи на площите – както при рапицата, така и при слънчогледа. Ситуацията засяга Централна и Източна България и е далеч от единични случаи. Колко тежки ще са последствията – все още не е ясно. Но колкото по-рано бъде направена реална преценка на щетите, толкова по-малък е рискът фермерите да останат без инструмент за реакция. Не става дума за алармизъм, а за навременно разпознаване на проблем, който вече е видим в полето.
