Бюджетната комисия на Европейския парламент подготви своя проект за позиция по следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) след 2027 г. Докладът ще бъде гласуван на пленарната сесия през май. В него липсва ясен ангажимент за увеличаване на средствата за Общата селскостопанска политика (ОСП). Вместо това, Парламентът призовава за „адекватно и предвидимо финансиране“ – дипломатична формулировка, която оставя широко поле за тълкуване.
В становището на Комисията по земеделие (COMAGRI) се припомня, че бюджетът на ОСП е спаднал до едва 0.36% от БВП на Европейския съюз. За сравнение – в началото на 80-те години този дял надхвърляше 0.6%. Въпреки това, ОСП остава отговорна за производството на храни, за доходите на фермерите и за устойчивостта на селските райони.
Инфлацията допълнително влошава картината. Решението от 2020 г. да се прилага автоматичен 2% дефлатор беше взето в контекст на ниска инфлация. Но оттогава натрупаната инфлация в ЕС надхвърли 14% за три години, което означава, че реалната стойност на бюджета намалява всяка година.
Дефлаторът е механизъм, с който номиналният бюджет се коригира в реално изражение. Когато инфлацията е по-висока от този процент, реалната покупателна способност на бюджета спада. Т.е. бюджетът изглежда „същият“, но купува по-малко.
Докладът отхвърля идеята на Европейската комисия за създаване на единен „Фонд за конкурентоспособност“, който да замени отделните инструменти, включително за земеделие. Отхвърлена е и концепцията за един национален план на държава членка. Това означава, че ОСП запазва статута си на самостоятелна политика, а не става част от ново обединено финансиране.
В доклада се подчертава значението на инвестициите в иновации – прецизно земеделие, нови геномни техники, биоконтрол, роботизация, устойчиво напояване и повторна употреба на вода.
Само от екстремни климатични събития в ЕС са отчетени икономически загуби над 650 милиарда евро от 1980 г. насам.
Но формулировките в доклада остават пожелателни. Няма конкретна бюджетна линия, нито механизъм за индексация към инфлацията, какъвто беше поискан от някои групи.
– „ОСП трябва да остане предвидима и достатъчна“ – звучи добре, но не означава „повече“. – „Трябва да има капацитет за справяне с кризи“ – също без конкретика. – „Да се търсят допълнителни източници извън ОСП“ – отваря възможност за други програми, но и прикрива отказ от реално увеличение.
Докладът защитава принципа на ОСП като обща политика, против включването ѝ в национални фондове. Потвърждава нуждата от отделен резерв за кризи, посочва рисковете от инфлацията и настоява за продължаване на подкрепата за уязвими региони, малки и млади фермери.
Включени са и елементи за:
- подкрепа за агротуризъм и женско предприемачество;
- финансиране на инфраструктура за напояване;
- мерки за дигитализация на селските райони;
- подобряване на условията за достъп до финансиране за фермери и МСП.
Документът на ЕП задава основа за защита на сегашното ниво на бюджета, но не го разширява. Ако Европейската комисия реши да предложи замразен или реално намален (поради инфлация) бюджет за ОСП в своята официална МФР през юли, този текст ѝ дава поле за маневри.
А дали ще има реално увеличение – ще зависи не от доклада, а от политическия и браншови натиск в следващите месеци.
