Данните в този материал са предоставени от областните дирекции „Земеделие“ и общинските служби и са предназначени за ориентация относно текущото състояние на пазара. Те не са със статистически характер.
Към 24 април 2025 г. в страната са отчетени по-големи площи за реколтиране при повечето основни есенни култури спрямо същия период на 2024 г. Данните показват, че площите с пшеница възлизат на 1 178 845 ха, което представлява ръст от 3,5% спрямо миналогодишните 1 138 665 ха. Зимният ечемик е засет върху 173 511 ха, или с 9,4% повече от предходната година. Значително увеличение се отчита при маслодайната рапица – с 29% до 98 114 ха, както и при ръжта – с 9,5% до 7 297 ха. Единствено тритикалето бележи лек спад от 1,4% до 16 292 ха.
Площите за реколтиране се изчисляват като от засетите площи се извадят пропадналите и тези, използвани за фураж.
Засети площи с пролетници: все още изоставане при слънчогледа и царевицата
Климатичните условия през втората половина на април създадоха предпоставки за ускорена сеитба в повечето зърнопроизводствени райони. Въпреки това, засетите площи със слънчоглед са едва 379 650 ха, което е с 43,8% по-малко от отчетените 675 694 ха година по-рано. Подобна е тенденцията при царевицата за зърно, където се наблюдава спад от 63,9% – засети са 130 236 ха спрямо 360 900 ха през 2024 г. Само при пролетния ечемик се отчита положителна динамика – площите са 1 628 ха, което е с 23,6% повече спрямо същия период на миналата година.
Износ на зърнени и маслодайни култури: намаление при пшеницата и рапицата, ръст при ечемика
През периода юли 2024 – януари 2025 г. българският износ на пшеница възлиза на 3 692,4 хил. тона, което представлява спад от 10,3% на годишна база. Много по-осезаемо е свиването на износа на рапица – с 47,3% до 61,5 хил. тона. За разлика от тях, износът на ечемик бележи ръст от 98,8%, достигайки 712,8 хил. тона.
По пазарна година септември – август, се отчита съществено изоставане и при другите две ключови култури. Изнесеното количество царевица възлиза на 177,4 хил. тона, което е с 46,3% по-малко спрямо предходната година, а при слънчогледа спадът е 30,7% – 241,9 хил. тона.
Внос: рапица и царевица изместват вътрешното предлагане
С оглед на по-слабата реколта и търсенето на вътрешния пазар, вносът на някои култури нараства чувствително. От юли до януари 2025 г. вносът на пшеница е 48,6 хил. тона (спад от 12,2%), а на ечемик – едва 770 тона (минус 14,7%). За сметка на това, рапицата бележи ръст от 27%, достигайки 121 хил. тона.
По линия на пазарната година септември – август, се отбелязва значително нарастване на вноса на царевица – 102 хил. тона, или над пет пъти повече от същия период на предходната година. Вносът на слънчоглед също се увеличава с 10,4% до 507,1 хил. тона.
Цени: стабилни спрямо предходната седмица, осезаемо по-високи на годишна база
Средните изкупни цени към 23 април 2025 г. остават без промяна спрямо предходната седмица, но в годишен план отбелязват сериозно нарастване. Хлебната пшеница се търгува за 406 лв./тон (с ръст от 13,4%), а фуражната – за 384 лв./тон (+13,9%). Цената на ечемика достига 368 лв./тон (+7,3%), а на царевицата – 380 лв./тон (+11,8%). Най-силен ръст се наблюдава при слънчогледа – 954 лв./тон, или с 30,3% повече спрямо година по-рано. За рапицата към момента няма налични ценови данни.
