Обобщение на ценовите нива:
- Пшеница (MATIF, септември): ~204 EUR/т
- Царевица (MATIF, юни): ~200 EUR/т
- Рапица (новата реколта): ~430 EUR/т (–30 евро за месеца)
- Пшеница (CBOT, май): ~5,90 USD/bushel (~217 USD/т)
- Царевица (CBOT, май): ~4,50 USD/bushel (~177 USD/т)
- Слънчогледово олио FOB Аржентина: 1115–1125 USD/т
- Евро/долар: 1.0740
България: сезонно затишие, но с повишено внимание към влагата и разходите
На вътрешния пазар продължава да доминира спокойствието, типично за този етап от кампанията. Цените на фуражната пшеница се задържат около 330–340 лв./т без ДДС, хлебната пшеница – около 360–370 лв./т, а царевицата – 320–330 лв./т. Търговската активност е по-скоро локална и краткосрочна.
Сеитбата на пролетници напредва, като валежите в Североизточна България подобриха влагозапасяването. Съществени различия обаче се наблюдават между районите – някои зони остават критично сухи. Повишава се чувствителността към разходите за сушене и складиране, като операторите започват да мислят за веригата по-структурно, не просто като изкупна цена.
Валежите в ключови производствени щати доведоха до подобрение в състоянието на зимната пшеница, оценено на 49% „добро/отлично“ – +4 пункта за седмица. Пролетната пшеница е засята на 30% (17% миналата седмица), царевицата – на 24% (12%), а соята – на 18% (8%).
Американският износ надмина очакванията: 1,655 млн. т царевица, 439 хил. т соя, 647 хил. т пшеница – най-високото ниво от септември насам. Подписан бе и договор с Мексико за 235 хил. т царевица (130 хил. т от стара и 105 хил. т от нова реколта). Въпреки това пазарният натиск се запазва, тъй като USDA прогнозира увеличение на запасите от пшеница с 22% спрямо миналата година.
Пшеничните фючърси на MATIF се задържат близо до 200 евро/т. Цените на царевицата и рапицата паднаха съответно с 13 и 30 евро през април. Износът на ЕС е 17,45 млн. т към края на април – с 34% по-малко от 2024 г. Русия, напротив, вдига прогнозата си до 40,7 млн. т. Алжир, Иран и Йордания засилват покупките от Черно море. Франция обаче отбелязва влошаване на състоянието на посевите – само 74% се оценяват като добри.
Силното евро (1.0740 EUR/USD) и ценовото предимство на руската пшеница (249 USD/т при 244 USD/т за френска) поставят ЕС в неравностойна позиция в краткосрочен план.
Бразилия отчита напредък при царевичната реколта, докато Аржентина ревизира нагоре очакванията за слънчогледа – до 4,7 млн. т (+22% на годишна база). FOB цените на олиото в Аржентина са 1115–1125 USD/т – под украинските. USDA ще представи коригирана прогноза в майския доклад.
Пренасищането на пазара с маслодайни продукти, в комбинация с ниския петрол и слабото търсене от Китай, продължава да създава натиск в целия маслодаен сегмент.
Износът на пшеница е 13,6 млн. т, царевицата – 18,1 млн. т. Средната цена обаче се е покачила до 443 USD/т (315 USD/т преди година), благодарение на ръст в продажбите на биоетанол, месо и слънчогледово олио. Тенденцията е преминаване към продукти с добавена стойност, но при логистична несигурност и ограничен капацитет.
Вносът на зърно в Китай през март се е сринал с 75% спрямо миналата година. Царевицата е намаляла от 527 на 23 млн. USD, пшеницата – от 559 на 53 млн. USD. Пекин залага на самозадоволяване. Япония пък компенсира със стратегически внос от САЩ, за да подсили преговорните си позиции в търговията с автомобили и метали.
Цените на петрола се задържат на ниски нива, а прогнозите за по-нататъшно увеличение на производството от ОПЕК+ натискат още сектора. Слабостта в канадската рапица допълнително влошава перспективата за европейските производители. Биогоривата не получават тласък, въпреки зеления дневен ред.
Казахстан увеличава слънчогледовите площи до 1,4 млн. ха (+121,2 хил. ха) и залага на стимули за техника и складове. Целта – да се намали зависимостта от монокултури и да се подобри капацитетът за съхранение. Междувременно Алжир резервира 600 хил. т пшеница, а Иран обяви търгове за 120 хил. т царевица и ечемик.
Глобалните запаси остават високи. Износът е активен, но не коригира дисбаланса между предлагане и вътрешна рентабилност. Ценовият натиск е предимно структурен – добри добиви, слабо търсене, силни валути.
Фокусът се измества от политическите сигнали към климатичните и логистичните ограничения. Физическата наличност на влага, възможността за сушене и складиране, достъпът до оборотен капитал – това са вече водещите индикатори.
Технически риск: пробив под 200 евро/т на MATIF пшеница би могъл да активира допълнително разпродаване, особено при слаба вътрешна реализация.
Препоръки:
- За производителите: планирайте сушене и съхранение, не само добив.
- За търговците: не подценявайте ликвидността – ще има моменти на блокиране.
- За износителите: мислете в марж и навременност, не в обем.
Цената вече не е пазарен сигнал. Цената е проверка на способността да управляваш веригата. Това ще определи движението до началото на новата кампания.
Анализ: Явор Стойнев, пазарен съветник по международна търговия на аграрни продукти (независим)
