Европейският парламент прие резолюция с новите си приоритети за дългосрочния бюджет на ЕС след 2027 г.
На 7 май 2025 г. Европейският парламент прие с 317 гласа „за“, 206 „против“ и 123 „въздържал се“ резолюция, с която формулира своите изисквания към следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз – бюджета за периода 2028–2034 г. Според евродепутатите новата рамка трябва да бъде по-гъвкава, по-функционална в кризи и по-адекватна на геополитическата, икономическата и екологичната среда, в която се намира Съюзът.
Документът отхвърля подхода на „един национален план“ за всяка държава, който беше използван при Механизма за възстановяване и устойчивост, и настоява за нова архитектура на бюджетното планиране, включваща повече отчетност, регионален диалог и реални механизми за реакция при кризи.
Една от основните теми е отстояването на традиционните политики – сред които водещо място заемат земеделието и кохезионната политика. Но този път с нов контекст: подкрепата не е даденост, а ще зависи от доказан капацитет, съвместимост с общите цели на ЕС и способност за мобилизиране на резултати.
Ще има ли повече пари? Или просто ще има повече цели?
Евродепутатите настояват таванът от 1% от БНД да бъде преодолян. Казано по-просто: ако се иска повече от ЕС, трябва да се плати повече. Европа вече е във война на няколко фронта – не само в Украйна, а и с климатични щети, срив на конкурентоспособност и регионални неравенства. При тези условия никой не обещава лесно пари. Но ясно се казва: ако не се вдигне капацитетът на бюджета, приоритети като земеделието ще бъдат под натиск.
Същевременно се отхвърлят опитите за обединяване на различни програми в „мегафондове“ – не защото идеята е лоша, а защото опростява политиката до невидимост. А когато политиката стане невидима, отчетността изчезва. В това има ясен сигнал за фермерите: парите може и да са по-малко, но проследимостта ще бъде по-висока.
Къде е земеделието в новия разговор?
То е там, където винаги е било: в графата „дългосрочен приоритет“, който обаче лесно се подменя от краткосрочна криза. Парламентът заявява, че иска „адекватна подкрепа за земеделието и сближаването“. Но тук идва въпросът, който всяка държава трябва да си зададе: може ли да докаже, че земеделието ѝ има визия, която отговаря на новите реалности?
Ако не – другите ще го направят вместо нея.
Опростяване, гъвкавост и отговорност пред принципи
Следващият бюджет ще включва нова система от условия. Европейският парламент настоява средствата да бъдат обвързани със спазването на ценностите на ЕС, включително върховенството на закона и прозрачността. Но също така се търси баланс – интелигентен механизъм, при който бенефициерите не бъдат санкционирани за действия на своите правителства, които са извън техния контрол.
Очаква се и ясно разграничаване между управлението на дълговете, натрупани по инструменти като NextGenerationEU, и финансирането на текущи програми. Депутатите настояват погасяването на заеми да не изяжда ресурс за секторни политики – включително земеделието – и поставят на дневен ред необходимостта от нови, реални собствени източници на приходи за ЕС.
В същото време ще се търси по-опростен, но по-прозрачен бюджет, с по-малко бюрокрация за бенефициерите, но и с по-силен контрол от страна на Европейския парламент. Ще бъдат създадени и два нови инструмента: за бедствия и за непредвидени събития – като начин ЕС да реагира по-бързо в кризи.
За земеделието това означава не просто достъп до финансиране, а участие в система с висока отчетност. Средствата няма да се разпределят „по навик“. Ще се предоставят там, където има доверие, проследимост и способност за изпълнение.
Какво следва?
Очаква се Комисията да представи официалното си предложение за МФР през юли. Това ще бъде моментът, в който всяка държава ще трябва да формулира приоритетите си не като списък, а като архитектура. Земеделието може да бъде част от нея. Но не по инерция. А само ако покаже, че знае какво иска, защо го иска – и как ще го направи възможно.
Към този момент, въпреки обема на дискусията, конкретни числа почти не се споменават. Единствената стойност, която фигурира в текста на резолюцията, е таванът от 1% от БНД – праг, който Европейският парламент настоява да бъде преодолян. За сравнение: сегашната МФР за периода 2021–2027 възлиза на около 1,21 трилиона евро, от които приблизително 386 милиарда евро са предназначени за Обща селскостопанска политика (ОСП). Това означава, че земеделието остава сред най-големите приоритетни пера. Но без ясна политическа воля и адекватна национална аргументация, този дял няма да се запази автоматично.
С реакция излезе и Copa-Cogeca – една от най-големите фермерски организации в ЕС.
Те приветстваха решението на Европейския парламент да защити самостоятелния бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) и да отхвърли предложението на Комисията за обединен фонд. Две ключови поправки, приети от депутатите, настояват не само за запазване на ОСП като отделна бюджетна линия, но и за нейното увеличение – чрез индексиране спрямо инфлацията и търсене на допълнителни източници за финансиране на прехода, изискван от земеделците. Въпреки че докладът не е обвързващ, той изпраща политически сигнал, който според Copa-Cogeca не може да бъде пренебрегнат. Организацията вече е поискала среща с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен – към момента отговор няма.
