Въпросът дали цената на храната е пазарна или политически регулирана не е нов. Поводът да го поставим отново са коментарите в сектора, че фермерите работят при изкуствено ниски изкупни цени, докато консумативите поскъпват, а политиците компенсират с непредвидими субсидии. Тези твърдения изискват анализ. Не за да потвърдим подозрения, а за да проверим докъде стига реалността и къде започват изкривяванията. В този текст ще разгледаме двете основни гледни точки по темата – с конкретни примери и без предварително взета страна.
Цените не се определят свободно – те се управляват чрез рамки
Първата гледна точка защитава тезата, че пазарът на храни не е напълно свободен. Цените се влияят не само от търсене и предлагане, но и от политики, логистика, валута и държавна намеса. Според тази логика, политиците се стремят да задържат цената на храната ниска, за да избегнат социално напрежение. В същото време индустриите, които продават на фермерите – производители на торове, семена, горива – не са ограничени от подобна логика и диктуват условията си при пазарни (или монополни) принципи.
През последните две години производствените разходи в земеделието нараснаха рязко – най-вече заради поскъпването на азотните торове, горивата и електроенергията. В България, например, разходите за тор през 2022 г. бяха с над 70% по-високи спрямо 2020 г. Същевременно пшеницата се изкупуваше на 340–360 лв./тон през пролетта на 2023 г. – често под себестойността.
Друг аргумент е, че изкупните цени на зърното се влияят от интервенции като експортни мита (Русия), квоти (Индия), стратегически резерви (Китай), забрани (Аржентина), или от прекратяване на договори за преференциален достъп (Черноморската инициатива за украинския износ).
В допълнение – за да се компенсира този натиск, се изплащат субсидии. Но те са често забавени, формално ориентирани към „зелени цели“ и административно тежки. По този начин фермерът не участва реално в договарянето на цена, а по-скоро – в управлението на риска след продажба.
Пазар има – но той е подложен на изкривявания, не на диктат
Другата гледна точка не отрича трудностите, но твърди, че цените са реални и пазарно определени – просто в условия, които често са силно изкривени. Пшеницата, царевицата и соята се търгуват на международни борси – MATIF, CBOT – с публична информация, базирана на реални сделки. Там търсенето, времето, добивите, валутата и геополитиката играят роля.
През април 2025 г., например, цените на пшеницата спаднаха с 1% на месечна база след благоприятни валежи в САЩ и Франция. В същото време цените на украинския износ се повишиха, защото се пренасочи към продукти с добавена стойност – растително масло, биоетанол, месо. Средната цена на износа достигна 443 USD/тон – с 40% над нивото от предходната година. В Аржентина, благодарение на добри агрометеорологични условия и спад на разходите, производителите могат да продават на пазарна цена – около 207 USD/тон – и все пак да генерират положителен марж.
Тук аргументът е, че субсидиите не изкривяват пазара, а го поддържат. Те са инструмент за запазване на производствения капацитет в нестабилна глобална среда. Ако фермерите трябваше да покриват целия риск без подкрепа, много от тях биха се отказали – а това би застрашило продоволствената сигурност. Целта на политиката не е да поддържа бедност сред производителите, а да гарантира, че храна има – и че тя достига потребителя.
Проблемът не е в това кой управлява, а кой поема риска
И двете гледни точки признават едно: в центъра на системата стои фермерът, който поема риска – климатичен, ценови, административен – без да може да влияе на крайната цена. Това не е следствие на един заговор или една грешка. Това е структура, при която натискът идва от всички посоки: от индустрията нагоре по веригата, от администрацията по вертикала, от пазарната динамика в края.
Пазарът не е враг. Но не е и съюзник, когато липсва ясно разпределение на отговорността и стойността. Проблемът не е, че цените се управляват. Проблемът е, че когато това се случва, никой не носи отговорност за последствията върху реалното производство.
И това е въпрос, който изисква повече от една истина.
1. Цените на храната не са напълно пазарни
Формално – зърното, олиото, месото се търгуват на борси. На практика – тези цени се движат в коридори, които се влияят от: експортни мита и квоти (Русия, Индия, Аржентина), стратегически резерви (Китай, Индия, Саудитска Арабия), интервенции на правителства (САЩ, ЕС), валутна политика и данъци.
Резултатът: цените не реагират само на търсене и предлагане, а на фискални, геополитически и логистични механизми. Борсовата цена е продукт на пазар + политика.
2. Субсидиите поддържат илюзията за пазар
ЕС, САЩ, Турция, Япония – всички основни аграрни сили субсидират производителите, за да компенсират несъразмерността между: реалните производствени разходи, и това, което „пазарът“ е склонен да плати за храната. Но субсидиите не стабилизират системата – те я удържат в изкуствена икономика. И когато фермерът продава под себестойност и чака коригиращ трансфер – това не е пазар. Това е симулиран пазар.
3. Политическата логика: евтина храна, скъпа индустрия
Евтината храна е социален буфер – държавите искат потребителите да не усетят инфлация първо в хляба. Скъпите консумативи (торове, семена, горива) са индустриален източник на рента – те носят приходи за корпоративни и държавни системи. При тази логика: фермерът поема натиска от двете страни – и от пазар с ниски изкупни цени, и от доставки с високи входни разходи.
4. Субсидията не е решение. Тя е симптом.
Тя идва със закъснение, не покрива загубата, и създава зависимост, а не устойчивост. Когато липсва предвидимост на цената и договор, а „спасяването“ е със задна дата – това е управление чрез тревожност, не чрез стратегия.
Извод: Не, политиците не си казват: „Искаме евтина храна и скъпи консумативи“.
Но цялата система е изградена така, че да поддържа точно това: храна, достъпна за потребителя, печалба за индустриите нагоре по веригата, и фермер, който трябва да оцелява между тях – със субсидия, а не с договор.
Това не е сблъсък между пазар и подкрепа. Това е икономически дизайн, който прехвърля риска надолу, а после го компенсира частично – без да го премахва.
––––––––––––––––––––––––––––––
Подкрепете работата на zemedeleca.bg
IBAN: BG88STSA93000030321579 – Асимиа ЕООД
За фактура: [email protected] / 0895 451 987
