България говори за напояване от години. Стратегии се подготвят, обещания се правят, а реалните резултати идват бавно, мъчително и на парче. Секторът няма устойчив достъп до вода, няма ясно изразен приоритет в управлението на ресурса, няма институционална предвидимост. Но колкото и бавно да вървим, една добра новина вече е факт – ще ни се наложи да ускорим. И то не защото сме готови, а защото Европа променя правилата.
На 7 май 2025 г. Европейският парламент прие с голямо мнозинство доклад с препоръки към Европейската комисия относно бъдещата Европейска стратегия за устойчивост на водите. Стратегията се очаква да бъде представена официално до лятото и ще има пряко отражение върху политиките за напояване, опазване на водните ресурси и тяхното използване в селското стопанство.
Докладът подчертава, че водата е не просто природен ресурс, а ключов фактор за продоволствена сигурност, икономическа устойчивост и климатична адаптация. В текста се поставя акцент върху необходимостта от:
- въвеждане на секторни цели за ефективно използване на водата и водочерпене;
- по-строг контрол върху замърсяването с пестициди, торове, фармацевтични субстанции, микропластмаси и PFAS („вечни химикали“);
- засилване на мерките за готовност при суша, недостиг на вода и наводнения;
- инвестиране в интелигентни технологии: сензори за откриване на течове, прецизно напояване, цифрови системи за мониторинг и ранно предупреждение;
- подобряване на киберсигурността и устойчивостта на критичната водна инфраструктура.
Какво означава това за България и за земеделието?
Страната ни е сред държавите с най-висока сезонна зависимост от водни ресурси, а напоителната инфраструктура в голяма част от страната е морално и технически остаряла. В същото време системният мониторинг на водоползването в земеделието е недостатъчен, а дигитализацията – все още изключение, а не норма.
Секторът продължава да бъде подложен на конкуренция от индустрията и енергетиката при разпределение на водния ресурс, без да има стабилно институционално гарантиране на достъпа за земеделски нужди. В този контекст, въвеждането на секторни цели и отчетност за ефективност може да означава:
- задължение за доказване на ефективност на напояването при кандидатстване по проекти;
- необходимост от внедряване на цифрови системи за отчетност и контрол;
- ограничен достъп до ресурс при липса на адаптирани технологии или планиране;
- засилен контрол върху употребата на агрохимикали с оглед опазване на водите.
Какви са рисковете и възможностите?
Рискът е, че без национална водна стратегия и без адаптация на сектора, България може да се окаже в позиция на изключен участник – с ограничен достъп до европейско финансиране за модернизация, с административни ограничения при използване на вода и с допълнителен натиск за редуциране на замърсителите.
Възможността е в това земеделието да бъде признато като приоритетен ползвател – но само при условие, че отговаря на критериите за устойчивост и ефективност. Това включва не само технически решения, но и ново институционално поведение – планиране, отчетност, споделяне на данни, прозрачност.
Какво следва?
Очаква се Европейската комисия да представи Стратегията за устойчивост на водите до лятото на 2025 г. Тя ще зададе рамката за законодателни и инвестиционни промени в следващия програмен период. Времето за реакции е ограничено, а България трябва да излезе с ясна позиция: каква водна политика ще предложи за земеделието – и как ще я подкрепи с реални действия.
Без такава позиция, секторът ще бъде подложен на изисквания, формулирани без негово участие – с всички последици от това.
