Черната златка отново е активна в овощните градини. Мариян Пеев, председател на ЗКПУ „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие, част от Българския фермерски съюз, предупреждава, че тази година вредителят се появява по-рано и в по-голям мащаб. Според него, ако земеделците не предприемат навременни действия, последиците могат да бъдат сериозни.
Тази година не е различна. Защо?
„Възрастната златка вече е масово излязла. Първо се храни, после съзрява полово и започва да снася – до 300 оплодени яйца в почвата. Ако не се вземат мерки сега, юни ще бъде месец на поражения“, коментира Пеев. Той подчертава, че това не е период за изчакване и наблюдение, а за действие, и че опитът от миналата година ясно е показал какво се случва при забавяне.
Как спасяваш градина, когато всичко друго е опитано?
През есента на 2024 г. и началото на 2025 г. Пеев и неговият екип прилагат биологична програма за борба с вредителя, разработена от специалистите на фирма „Амитица“. В основата на стратегията стоят почвени агенти, съдържащи хищни гъби и нематоди, които атакуват ларвите и яйцата на Черната златка.
„Златката почти ни отне 80 декара череши. И не защото не сме ги гледали. Варосани, обработени, всичко направено както трябва. Но вредителят действа под почвата – корените се прегризват, дърветата розовеят отгоре, а след това загиват. Това не е повърхностен проблем. За две години градината си отива. Само с тази стратегия успяхме да спасим останалото“, споделя той.
Резултатите от есенното третиране са добри, а градините в Мъглен са стабилни тази пролет. „Имаме 125 декара в много добро състояние. Но това е, защото работихме системно. Иначе нямаше да има какво да разказвам днес.“
Къде се крие силата на биологичната защита?
„Използвахме комбинация от почвени продукти и листни пръскания. Седем дни след първото приложение резултатът беше ясен – златката се беше оттеглила. Тези биологични агенти действат точно в почвата – там, където химическите препарати не успяват. Видях го с очите си. Това не е просто продукт, това е стратегия“, подчертава Пеев.
Той добавя, че много колеги са използвали и химически препарати, включително такива с по-висока токсичност, но не са постигнали резултат. „Пръскаш, но няма ефект. Проблемът е в почвата, не на листата. Там химията не достига. Там работят биологичните решения.“
Какво точно трябва да се направи през май?
Той е категоричен, че сега, през май, земеделците трябва да извършат поне две листни третирания, а при нужда – и трето през юни. Препоръчителната доза на използвания от него биологичен инсектицид Нимазал е 100 мл на декар. Продуктът е съвместим с полезните опрашители и не вреди на пчелите, което според него е критично важно при интензивно земеделие.
Пеев подчертава, че освен правилната доза, съществуват и редица тънкости, които влияят върху ефективността на препарата. „Важно е не само какво използваш, но и как го прилагаш. Почвената влага, температурата, моментът на пръскане – всичко има значение. И най-добрият продукт няма да проработи, ако не е част от правилна програма,“ казва той. Затова препоръчва стопаните да се консултират със специалисти преди всяко третиране.
Особено внимание обръща и на произхода на препаратите. „Използвайте само оригинални биологични продукти. Има много имитации, които звучат добре на етикет, но в полето не вършат нищо. Работим с жива материя – тук компромисът не си заслужава,“ категоричен е той.
Грешка ли е да мислим: „Няма плод, значи няма проблем“?
„Много колеги казват: тази година няма плод, няма смисъл. Но това е капан. Ако не пазиш градината, дори и да не върже сега, догодина няма да има какво да се върже. Черната златка не чака реколтата, тя унищожава кореновата система и оттам – цялото растение“, казва Пеев.
Защо индивидуалната борба не е достатъчна?
Той посочва, че голяма част от вредителите навлизат от съседни, изоставени или неподдържани градини. Това прави индивидуалните усилия по-малко ефективни, ако не бъдат координирани в рамките на цели райони.
„Колкото повече хора пръскат, толкова по-бързо ще свалим натиска под прага на икономическа вредност. Ако се справим само на парче – проблемът се връща от съседа“, обяснява той.
Какво правят институциите?
Мариян Пеев също припомня, че през изминалия сезон беше заявена институционална подкрепа за борбата с Черната златка, но реални действия не последваха.
„Обещанията за подкрепа останаха на хартия. А реалността е такава – земеделците действат сами. Мълчанието на държавата не убива вредителя, но убива доверието. Без координация, всичко се прави с висока цена и ниска ефективност“, допълва той.
Кой ще има градина и догодина?
Черната златка е активна. И ако не се вземат мерки в точното време, тази година може да повтори щетите от миналата. Но ако се действа с програма, основана на почвена защита, биологични продукти и добър синхрон между стопаните – резултатите няма да закъснеят.
„Имам куража да говоря, защото видях как се обръща посоката. Но това не става само с един продукт. Трябва план, търпение и точен момент. Сега е моментът.“, казва Мариян Пеев.
