Преди началото на кампанията: розопроизводителите настояват за промени в закона, договорите и регистрите – и канят всички желаещи да берат рози
Преди началото на кампанията за прибиране на маслодайната роза, розопроизводителите настояват за конкретни промени в сектора – в нормативната уредба, регистрите и практиката по изкупуване. За проблемите, натрупвани през годините, и за очакванията преди новия сезон разговаряме с Петър Симеонов, председател на УС на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България
Г-н Симеонов, наближава кампанията за прибиране на маслодайната роза. Каква е ситуацията?
Кампанията наближава, но проблемите, които се трупат от години, продължават да стоят нерешени. Преди седмица проведохме среща с представители на Министерството на земеделието. Участвахме представители от всички розопроизводителни региони. Подготвяме документ, който ще внесем в министерството и ще изпратим до всички парламентарни групи с конкретни предложения за промени в Закона за розата.
Основните теми са:
- Чрез Закона за розата да се ограничи износът на посадъчен материал.
- Да се прекрати вносът на розово масло чрез заобикаляне на кода за розово масло – в момента се внася под кодове за други масла.
- Секторът да бъде изведен извън растениевъдството и да се третира като защитена култура – с достъп до подпомагане и национална помощ.
- Да се промени режимът за договорите – в момента те се сключват до 30 април, но по време на кампанията възникват нови възможности за продажба. Предлагаме договорите да се подават до края на април, а в периода 1–31 юли да се отчита реално предаденото количество с декларация и потвърден договор.
Друг сериозен проблем е липсата на препарати за растителна защита, подходящи за рози – въпрос, който повдигаме от години. От МЗХ ни увериха, че регистрацията на такива препарати е в ход, както и създаването на електронен регистър за розопроизводителите. Но без ясна политика за сектора всяка година губим градини. В регистъра фигурират над 62 000 дка розови насаждения, но миналата година реално се обраха едва около 10 000 тона розов цвят. Това означава, че по-малко от една трета от насажденията са били реално активни.
Ако всичко беше наред, какво количество можеше да се добие?
При добро управление и обработка добивите биха били поне двойно по-големи. За съжаление, поне 20 000 дка от розовите градини не се обработват – те са изоставени. Част от тях се поддържат единствено с цел достъп до подпомагане – било то по украински или ковид мерки. Предлагаме в Закона за розата да се запише, че на всеки три години да се извършва инвентаризация на розовите градини – в какво състояние са, кои са изоставени, да се дават предписания за следващата година, а тези, които не се поддържат, да бъдат изключвани от електронния регистър.
Много от проблемите не могат да се решат само чрез Министерството на земеделието. Министерството не може да реши тези въпроси самó – необходимо е законодателно действие и ангажимент от страна на парламентарните групи.
Какво мислите за розовите турове, които се рекламират в интернет?
Напоследък се тиражират покани за брането на рози – със закуски, посещения, платени пакети. Нашата позиция е ясна: всички членове на асоциацията, от Крън и Твърдица до Клисура, канят всички желаещи български граждани да участват в брането напълно безплатно – дори с възможност за заплащане на труда им. Не приемаме модела, при който хората плащат, за да работят в градина. Ще публикуваме контактите на регионалните представители, така че всеки, който желае да участва в брането, да може да се свърже с нас директно и безплатно.
А какво е общото настроение в земеделието?
Настроението е затворено. Всеки се е свил в своята ситуация и очаква някой друг да действа. Когато възникне проблем – както сега в черешопроизводството – липсва солидарност. Всеки сектор излиза сам и не получава подкрепа от останалите. Това разделение не води до резултати.
Как стоят нещата от метеорологична гледна точка?
Първите пъпки пострадаха от застудяване, но се надяваме на продължаващи дъждове. За розата това не е лошо – дъждът помага за развитието на пъпките. Най-важното е юни да бъде хладен. Температури над 25°C биха довели до преждевременно приключване на кампанията. Очаква се основната вълна на цъфтеж да започне след 20 май.
Какви цени се очертават тази година?
Минималната цена, която е договорена, е 4 лв./кг розов цвят. При спазване на определени условия и притежание на сертификати, някои компании обещават 10% надбавка. Става въпрос за международни стандарти – забрана на детски труд, спазване на трудови условия и други изисквания. Това е част от договорите с чуждестранни компании.
А работната ръка?
Има вероятност ситуацията с работната ръка тази година да бъде по-благоприятна. Причината е, че ранните череши няма да се берат в същия обем, което ще освободи работна сила. Но реалната картина ще стане ясна, когато хората започнат реално да се появяват в градините.
Има ли усещане за трайно решение?
Не. Всяка година започваме отначало. Липсва устойчив механизъм. И секторът усеща, че често е в позицията на „втора ръка“. Това също трябва да се промени.
Розопроизводството иска специален статут – със законова защита, която отразява културната му стойност и икономическата му уязвимост. Законът трябва да прави разлика между заявени площи и реално поддържани градини. Иначе следващите, които ще отпаднат, няма да са от регистъра – а от розоварната, от стопанството, от икономиката. И накрая – от културната памет.
